C, PHP, VB, .NET

Най-лудият футболен мач в историята: Гранада - Барбадос (1994). Предисторията започва от тогавашните правила на турнира за Карибската купа. Въпреки че в групите не е имало директни елиминации, всеки мач се е изисквало да завърши с победител. Тоест при равенство е имало продължения и евентуално дузпи. Традиционно за времето е имало и т.нар. „златен гол“ - ако се отбележи попадение по време на продълженията, мачът приключва. Това сте го виждали и на Световното първенство по футбол преди. Но в Карибската купа златният гол е бил различен - той се е броял не за един, а за два гола! Ако например мач завърши в редовното време 0:0 и домакините вкарат златен гол, в ранг листата ще се запише победа с 2:0. И накрая - ако два отбора в класирането са с равни точки, напред продължава този с по-добра голова разлика.

Текущото състояние на групата е било следното:

1. Гренада, 3 точки, 1 победа, 0 загуби, голова разлика +2
2. Пуерто Рико, 3 точки, 1 победа, 1 загуба, голова разлика -1
3. Барбадос, 0 точки, 0 победи, 1 загуба, голова разлика -1

Достигаме до 27 януари 1994 г., когато се играе последния мач от групата - Барбадос срещу Гренада. Гостите от Гренада са очевидно в по-добра позиция - равен мач или победа очевидно ги прави победители в групата. Хубавото за тях е, че ще бъдат първи в групата дори и при загуба, но не с повече от 1 гол разлика. Единственият начин да не продължат напред в турнира е да загубят с 2 или повече гола - тогава Барбадос ще ги изпревари. Пуерто Рико разбира се нямат никакъв шанс при какъвто и да е резултат. Тоест въпросният мач е бил решаващ и за двата отбора.

Мачът започнал рутинно, като домакините имали преимущество през цялото време. Още през първото полувреме вкарали два бързи гола и се оттеглили в защита. Задържали аванса си... до 83 минута. Тогава се случило нещо неприятно за тях - Гренада върнали един гол и резултатът станал 2:1.

Барбадос трябвало спешно да вкарат гол и опитали. В следващите три минути атакували масирано, но честно казано не се виждал изглед как ще пробият вече буквално глухата защита на опонентите си. Вече била 86-та минута и мачът приключвал. И тогава им хрумнала интересна идея: да си вкарат автогол! Барбадос се досетили, че ако мача стане равен, ще влезнат в продължения и така ще имат много повече време да атакуват за евентуален златен гол, който ще им даде не един, а два гола разлика и по този начин ще спечелят групата!

Защитникът Тери Сийли и вратарят Хорас Строут си подавали топката за минутка един на друг и накрая полевият играч вкарал демонстративен автогол в 87-та минута. Доволни, че вкарват мачът в продължения, от Барбадос започнали да се радват на изравняването на резултата.

От Гранада обаче мигновено разгадали плана на съперника и не били доволни. Били топката от центъра и тръгнали да атакуват. И тогава от своя страна се досетили за интересен феномен - дали ще успеят да вкарат гол на противника или автогол на самите себе си, това ще е все победа. Наистина - дали ще спечелят или ще загубят с един гол разлика все ги класира напред. От Барбадос усетили какво ще последва и техния отбор бързо се разделил на две... и започнали да пазят и двете врати!

Следващите 3 минути били наистина комични - един отбор се опитва да вкара на друг в която и да е от двете врати. Избрали по-лесното - да вкарат в своята собствена, защото там няма чужд вратар, а техния може да хване топката и просто да я хвърли в мрежата. Колкото и да звучи парадоксално обаче - не успяли! От Барбадос им отнели топката и успели да я задържат около центъра на терена до изтичане на редовното време.

Мачът влезнал в продължения и за черешка на тортата - познахте, Тревор Торн от Барбадос успял да вкара златен гол, с което изкачил отборът си на първо място в групата. В края на мача треньорът на Гранада Джеймс Кларксън бил бесен и направил следното изказване пред камерите:

- Чувствам се измамен! Този, който е измислил тези правила трябва да влезне в лудницата. Футболът не трябва да се играе с толкова много играчи, които тичат объркани в различни посоки. Нашите футболисти дори не знаеха в коя посока да атакуват - към собствената или към чуждата врата. Не съм виждал подобно нещо преди. Във футбола трябва да вкараш на противника, за да победиш, а не да вкарваш на себе си!

Но почакайте, има и още един случай!

Разбира се след този турнир „двоен златен гол“ не се е прилагал никога повече. Всъщност правилото за златен гол по-късно отпада напълно, защото става честа практика в продълженията отборите да не се атакуват един-друг поради страх от контраатака.

Този проблем обаче все още не е напълно изчезнал от футбола. Ставали сме свидетели как в групова фаза на турнири два отбора нарочно играят пасивно, защото резултатът ги устройва и заедно се класират напред. Виждали сме и как един отбор видимо губи тенденциозно, за да може да се падне с по-лесен противник.

Може би най-яркият пример, който може да бъде даден, е мачът между PSS Sleman и PSIS Semarang от Индонезия през 2014 г. По време на плейофите и двата отбора са щели да се класират независимо от резултата. Получило се така обаче, че загубилият мача е щял да играе срещу Pusamania Borneo F.C.. По принцип се считало, че Борнео е отбор със силен гръб от мафията и съответно техните мачове са уредени за да станат шампиони. Затова никой от двата отбора не искал да играе с тях.

Целият мач протекъл вяло и никой не нападал - било ужасяваща скука от безсмислени подавания. И така в последните четири минути започнала фиеста от... автоголове. По-точно цели пет на брой! Слиман „спечелили“ с 3:2, но след сериозно бавене на топката и усилия от страна на противника да им попречат да си вкарат автогол... Заради това фиаско, футболната асоциация на Индонезия наказала с дисквалификация и двата отбора.