C, PHP, VB, .NET

Все се спори кой е по-велик - Меси, Роналдо, Мбапе, Холанд... Много малко са футболистите в историята, които са били толкова впечатляващи, че заради тях са били променяни правилата на самата игра. Дори Пеле и Марадона не са го правили! А един такъв футболист, който може би изобщо не помните, е Рене Игита.
Роден е 1966 г. Имал е много трудно детство. Баща му напуска семейството, а после майка му умира. Така е отгледан от баба си.

Още в първият си сезон като професионален футболист с колумбийския Мийонариос, като вратар изиграва 16 мача, в които... вкарва 7 гола! Изпълнявал преките свободни удари и дузпите, откъдето идват и вкараните голове. Но не с това бил забележителен. Станал емблематичен като първият вратар, който си позволява да поеме топката от своето наказателно поле, да дриблира до центъра на терена и чак тогава да подаде на свой съотборник в нападението. Така подемал изненадващи и ефективни контраатаки. Понякога стигал чак до противниковото наказателно поле. Много бързо станал популярен с тези си изпълнения, както и с атрактивните си спасявания. Много често правил нарочно акробатични скокове при хващането на топката, въпреки че като цяло тя е била лесна и не се е налагало. Било е много приятно шоу за публиката. А външният му вид - дълга къдрава коса и мустаци - го направили лесно разпознаваем медиен образ и така бързо се превърнал в сензация.

На световното първенство през 1990 г. му лепнали прякора „el Loco“ (лудият), защото отборът му загубил на 16-финал заради негово излизане и неуспешен дрибъл. Но това не го променило ни най-малко. Никой не му се сърдил и това не е накарало треньорите му да се опитват да го ограничават. Напротив - той и Карлос Валдерама се превърнали в иконите на колумбийския футбол, защото отборът никога не е бил достигал подобна фаза от турнира. Всъщност дотогава са се били класирали за първенството само ведъж и то през далечната 1962 г.

Международният фурор, който Игита прави с шоуто си на терена, стартира и инициатива за една доста важна промяна в правилата на футбола. Дотогава е било изключително честа практика защитниците да връщат топката на вратаря, а той да я улавя с ръце. Така да се внасяло спокойствие при защитаващия се отбор. Тактиката не само, че отнема от динамиката на футбола и прави т.нар. „преса“ неефективна, но също така е похват, с който може много да се бави играта. Това не е било проблем допреди средата на 80-те години, защото дотогава като цяло се е държало на поне някакъв морал и съответно фейърплей (не, че не е имало епизодични изцепки). Но комерсиализацията от 80-те променя това и всеки отбор иска да спечели на всяка цена. Започва да се злоупотребява с правилата и се достига до драстични примери. Например на същия мондиал 1990 г. вратарят Паки Бонър от Ирландия държал топката цели 6 минути и никой нищо не можел да му направи, защото не е имало предвидени наказания за бавене на играта. Естествено това е краен случай и не е било честа практика. Но връщането на топката започнало да става толкова често използван похват в практически всеки мач, че направило футбола буквално скучен. Повеждаш в резултата и после играеш на подавания между защитници и вратар. Нещо трябвало да се направи!

Игита бил единствения вратар, който изобщо не използвал тази тактика. Когато му връщали топката, той изобщо не я докосвал с ръце. Напротив - дори да е трудна и силна, той правил всичко възможно да я подхване с крак, след което дриблирал нападателите на противника и подемал контраатака. Това толкова много се харесвало на публиката, че едни от най-гледаните мачове на това световно били именно на Колумбия. Всичко било шоу с много динамика! Именно затова ФИФА решава, че може да вземе примера на Игита и да го превърне в правило. Първоначално обмисляли вариант, в който въобще да е забранено да се връща към вратаря, но това щяло да породи други проблеми. Примерът на Игита бил решението! Така за световното през 1994 г., на което за съжаление Игита не взима участие, е въведено правилото вратаря да няма право да хваща топката ако тя е върната от негов съотборник. Това коренно променя футбола по целия свят.

А Игита не взима участие на световното в САЩ, заради замесването му с колумбийската мафия, заради което влиза в затвора за 7 месеца. Наркокартелът на Пабло Ескобар отвлякъл дъщерята на друг наркобос - Карлос Молина, - а Игита действал като посредник за откупа. Това само по себе си не е укоримо и не е невероятно да го е направил с добри намерения, т.е. да не е бил замесен в самото отвличане. Но поради това, че е приел да получи лична награда от 64 хиляди долара за посредничеството от бащата на отвлеченото момиче, е бил осъден - нарушава закона. Световното през 1994 г. също става печално известно за Колумбия и с друга случка - убийството на защитника Андрес Ескобар от шофьора на наркобоса Сантяго Галон. Причината била, че Ескобар вкарал автогол на мача със САЩ, поради който отборът му губи и отпада от турнира, а Галон бил заложил огромна сума пари за победа на Колумбия.

Може би последната срамна сцена с връщане на топката към вратаря се случва на Евро 1992. Във финалния мач Дания повежда на Германия рано, а през 78-та минута удвоява резултата. В оставащите 12 минути се разиграва пълно фиаско, в което датчаните просто подават безконечно топката обратно до вратаря, а той им я връща обратно. Така не дават на Германия да направи нито една смислена атака. Чашата прелива и забраната вратаря да хваща с ръце върната от съотборник топка се превръща в повсеместно правило.

Друг забележителен момент в кариерата на Игита е по време на контролата между Колумбия и Англия на Уембли през 1995 г. Тогава той спасява гол с т.нар. „удар на скорпиона“. Скача и избива топката с петите на краката зад гърба си. Това спасяване го прави отново известен по цял свят, като често се показва по медиите като пример за нестандартна игра и до днес.

Последващата кариера на Игита е в различни отбори на Латинска Америка. Играе чак до 43-годишна възраст! Завършва кариерата си с 41 гола за клубни отбори и 3 гола за националния отбор. Това го прави петият по голове вратар в света. Първи е бразилецът Рожерио Сени с цели 131, втори е Хосе Чилаверт с 62 (единственият вратар с хеттрик), трети е Хорхе Кампос с 46, четвърти е Джони Фернандес с 45 и веднага след него е Игита с неговите 44. Шести пък е българинът Димитър Иванков с 42.