* Ползването наготово
Публикувано на 08 август 2011 в раздел Методика.
"Хората вече нямат време да разбират нищо.
Купуват от търговците напълно готови неща.
Но тъй като няма търговци на приятели,
хората вече нямат приятели."
"Малкият Принц", Антоан Дьо Сент-Екзюпери
Горният цитат всъщност не е просто синтезирано описание на съвременното общество, а то казва много неща свързани с други сфери от живота. Например за обучението по математика! Да, вярно е, че теоремите са създадени, за да се "използват наготово" и именно това е тяхната цел. Но това "използване наготово" трябва да бъде предшествано от тяхното пълноценно анализиране и синтезиране. Теоремите не трябва да бъдат "купувани" от учителите - учениците трябва да бъдат дейни участници в тяхното преоткриване и доказване. В противен случай те няма да са "добри приятели" на ученика. Те просто ще алгоритмизират решенията на задачите, в най-добрия случай ще създават посредствени практици, но няма да могат да стимулират най-важното - творческото мислене!
Същото важи естествено и за информатиката. Съвсем естествено е, че в практиката си всеки програмист ще се възползва от огромно множество готови модули, функции, класове и библиотеки. Но ако това не се предшества от тяхното разбиране и то в детайли, то резултатите обикновено са незадоволителни, неоптимални, дори грешни.
Можем ли да пренесем същият пример и при всички други науки или към науката като цяло? Абсолютно убедено заявявам: "ДА!".
Здравейте г-н Петров,
съгласна съм, но при условие, че и трудът на студентите и докторантите също се уважава и не се "използва наготово", иначе принципът вече няма да е принцип, а нещо като "избирателна пропускливост"....
Стига да се уважава тяхното авторство (да се цитират), аз не виждам нищо лошо в това да се използва техния труд.
Има един французин, казва се Реймон Кьоно - харесвам го, не само защото създава работилница за потенциална литература, но и защото обвързва литературата с геометрията. Текстът за него е пропорция и геометрия. По една и съща ситуация, създава 99 различно разказани истории. Така доказва, че писането е "математика", която може да се интерпретира до безкрай - колкото ум и талант има човек.Не знам дали това е възможно обаче в чистата математиката!
В случая с Принца става дума за нещо много просто - самота. В контекста на Екзюпери поне е така.