C, PHP, VB, .NET

Блатистите райони и пясъчните терени не са типични за нашите географски ширини, за което и съветите тук ще са повече в сферата на любопитството, а не от реална полза. Най-големият проблем при карането по пясък или много мека почва (това може да е яви прясно разорана нива например) е, че автомобилът затъва и се закопава в дълбочина, от което пък автомобилът буквално "закъсва". В общи линии проблемите са сходни с тези за движение през прекалено дълбок сняг, но с уговорката, че затъването тук обикновено е по-лошо и колата се вади доста по-трудно.

1. Широките гуми са предимство: В меките почви трябва да се кара с колкото се може по-широки гуми. Търсите колкото се може по "балонни" гуми.
   
2. Спуснете гумите: Търсите възможно най-ниското налягане в гумите си така, че да получите максимална контактна площ без да ги повредите. Впрочем тесните гуми "лягат" доста повече при спускане, отколкото широките. В този смисъл при явяване на нужда от спускане на гумите тесните гуми ще наваксат до известна степен изоставането си.
3. Внимавайте за прикрити препятствия: Възможно е да се появят неочаквани големи камъни или други препятствия. Ако сте със спуснати гуми, то може да си подбиете джантата или срежете гумата. Бъдете нащрек.
4. Забравете за буксуването: Забуксувате ли в пясък или мека почва - това е краят, затъвате прогресивно. Поради тази причина забравете рязкото спиране, подаването на газ, резките завои. Движението трябва да е равномерно, на възможно най-ниски обороти (за да не може да пребоксуват гумите заради двигателя). Ако усетите, че колата ви започва да спира - НЕ повайте повече газ, за да компенсирате.
5. Блокирайте междуосевия диференциал: След като не желаете да буксувате, следователно се подсигурете с блокировка на междуосевия диференциал още в самото начало. При меките почви блокирането на диференциала не товари прекалено трансмисията така, че може и да си завивате.
6. Не спирайте, но и не бързайте: Опитайте се да карате бавно и равномерно. Избягвайте прекалено високата скорост, като същевременно правете всичко възможно да не се налага да спирате.
7. Превключване на скорости: Ако сте с ръчни скорости, то превключването на по-висока скорост ще е много трудно - по-добре не го правете. Понижаването няма да е проблемно, но съединителя трябва да се отпуска плавно, за да избегнете боксуване. В общи линии опитвайте се да НЕ превключвате скоростите, т.е. изберете правилната според ситуацията в самото начало и гледайте да държите нея. Ако се наложи да спрете и да потегляте от място - спазвайте съветите за потегляне на хлъзгав терен, т.е. потегляйте на по-висока скорост, за да не пребоксувате.
8. Далеч от водата: Ако в близост на меката почва има воден басейн (блато, язовир, езеро) - колкото по-далеч сте от водата, толкова по-твърда се очаква да бъде почвата. В никакъв случай не карайте в прекалена близост до водата.
9. Търсете растителността: Там където има трева, храсти или друга растителност - там почвата е по-твърда заради корените им. Движете се покрай ниската растителност, но се пазете от типичната блатна растителност (обикновено висока).
10. При закъсване: Съветът е почти същия, както при закъсване в сняг - копайте и подлагайте подръчни материали под колелата. Няма друго спасение са измъкване на самоход. Иначе търсите верижна машина, която да ви изтегли.
11. Носете си принадлежности: Задължително трябва да имате лопати и дълги въжета - може да се наложи да ви дърпат отдалеч. Носете си дъски за подлагане. Притежаването на "high-lift jack" (на български "огромен крик") е силно предимство, като ако го използвайте също му подлагайте основа, за да не затъва. Ако имате лебедка - носете си и котва (заравя се дълбоко надалеч и се изтегляте с нейна помощ).
12. След препятствието напомпайте гумите: Мисля, че няма смисъл от обяснение.