C, PHP, VB, .NET

Виртуалните таблици са още познати с директния си превод от английски език като "изгледи". На практика виртуалната таблица е съхранен SQL SELECT оператор, който си има собствено име в базата данни. Използва се когато често използваме едни и същи SELECT заявки.

Виртуалните таблици имат и редица други предимства:
- Различните потребители в системата могат да виждат едни и същи данни по различен начин;
- Удобни са за ограничаване се достъпа на потребителите до базовата таблица и така те могат да достъпват само данните, които извежда виртуалната таблица.

Виртуална таблица се създава чрез операторът CREATE VIEW: Прочети още...

.

Подобно на INSERT, заявките от тип DELETE са с изключително прост синтаксис:

DELETE FROM <таблица>
WHERE <условие>;

Нека демонстрираме един пример с базата от данни "banks". Нека видим първо списък на акаунтите: Прочети още...

.

Заявките от тип UPDATE се използват за обновяване на данни. Базовият синтаксис е:

UPDATE <име на таблица>
SET <правило за обновяване>
WHERE <условие>;

От примера с базата данни "banks" можем да направим следните задачи: Прочети още...

.

Псевдонимите на колони ни улесняват да пишем по-ясни записи на заявките. Нeка разгледаме пример от предишната статия:

Задача: Изведете името на банката и средната сума на акаунтите в нея, но само за банките, които имат буквата “M” някъде в името на банковия клон:

mysql> SELECT banks.name, AVG(accounts.amount)
FROM banks JOIN branches ON branches.bank_code = banks.code
           JOIN accounts ON accounts.branch_id = branches.id
WHERE branches.name LIKE '%M%'
GROUP BY banks.name;
+-----------------+-------------+
| name            | AVG(amount) |
+-----------------+-------------+
| Societe General | 2821.020000 |
| Wells Fargo     | 2775.247500 |
+-----------------+-------------+
2 rows in set (0.00 sec)

Виждате, че резултатът е таблица с две колони. Имената им са съответно "name" и "AVG(amount)". Въпреки, че от гледна точка на програмиста това е напълно достатъчно, то не е лошо да ги именуваме с по-описателни имена. Например: Прочети още...

.

Понякога се налага да филтрираме данните след като вече сме направили дадена калкулация. Фразата HAVING се използва за прилагане на условия върху групи (обикновено оформени чрез GROUP BY).

Ще демонстрираме това с пример. Вече знаем как можем да изкараме списък на клиентите и средните суми на техните сметки: Прочети още...

.

Когато имаме повтарящи се данни в дадена колона, можем да ги “групираме”. За целта се използва клаузата “GROUP BY”. Този оператор обикновено се прилага в комбинация с агрегатни функции. Целта е агрегатната функция да се приложи върху множество по-малки резултатни таблици, резултатите от които накрая да се обединят в една.

1. Да се изведе сумата на акаунти от тип 1 и сумата на акаунти от тип 2: Прочети още...

.

Преди да започнем, нека разгледаме следната база от данни:

Ето и заявките за създаване на тази база от данни и да вмъкнем произволни данни в нея: Прочети още...

.

Когато сме разделили базата от данни на множество класове обекти, много често се налага да "прескачаме" през един или повече обекти. Това се получава, когато между два или повече класа обекти няма пряка връзка с външен ключ или друга колона, по която да бъдат сравнени.

От примера с базата от данни с университет това може да се получи, ако например поискаме да изкараме имената на всички преподаватели от университет с id=1. Ще видите, че в таблицата professors съществува връзка между преподавател и факултет, но няма пряка връзка до таблицата university. Затова ще бъде нужно да използваме веднъж връзката до факултета, след което връзката на факултета до университета: Прочети още...

.

Вече сте разбрали, че разделянето на една база от данни се прави с цел да се спести обем информация и да имаме колкото се може по-малко дублиране на такава. Това естествено е добре, но си има и цена - много често ни се налага да комбинираме информация едновременно от две или повече таблици. В тези случаи стандартният формат на еднотаблична заявка SELECT не върши работа.

В най-простия си вариант с две таблици, които сравняваме, те ще имат две колони, по които лесно ще бъдат сравнявани. От примера с базата от данни за университет, ако искаме да изкараме имената на преподавателите заедно с името на факултета, в който преподават, то ще се наложи да направим многотаблична заявка. Това е така, защото в таблицата professors няма колона, в която пазим името на факултета, а пазим само неговото id. Ето как се изпълнява въпросната многотаблична заявка: Прочети още...

.

Заявките SELECT имат за цел да четат информация от таблица по дадени критерии. Най-общо казано синтаксисът е:

SELECT <редове от колони> FROM <таблица> WHERE <условие>;

Ще демонстрираме как се използва с няколко примера с базата данни от миналата тема: Прочети още...

.