C, PHP, VB, .NET

Някои факс-сървъри автоматично изпращат пристигащите факсове на принтера, имитирайки факс-апарат. След това те се сортират ръчно. Сървърът трябва да може да изпълнява печатането сам, и когато потребителят не е в мрежата. Непосредственото отпечатване обаче, дискредитира тъкмо главната цел на факсимилната мръзка по Мрежата – намаляванетона хартиения поток. Освен това нарушава безопастността за факсове с конфиденциални данни. Методът не е добър, освен ако не е задължителен съгласно закона, или правилата на конкретен документооборот. Прочети още...

.

Новите технологии за факсимилна връзка увеличават възможностите на фирмите за управление на обмена на факсове, и контрола на разходите за това. С увеличаването на трафика, фирмите търсят начини за оптимизация на ефективността, и намаляване на разходите. IP-телефонията, в която данните се предават в пакети по TCP/IP, осигурява необходимите мощности за поддръжка и на факсимилния трафик. Технологията се използва както от производителите на традиционни факс-сървъри, така и от провайдерите на Интернет. Това е и естествената еволюция на факсимилната връзка. Прочети още...

.

Автоматизираното изпращане на съобщения до множество абонати е популярно приложение на компютърната телефония за организации, на които се налага да изпращат големи обеми факсимилни съобщения, на голям брой абонати. Такива системи се строят на базата на компютър с многоканална факсимилна платка, което позволява едновременно да се разпращат различни по съдържание документи на различни групи адресати, по различни линии. Прочети още...

.

При ръчната обработка на запитванията на клиентите, абоната обикновенно звъни на номер, на който не е монтиран факс. Сътрудника приема заявката, намира нужния документ, отива при факс апарат, свързва се с абоната отново, и му изпраща съобщението. Загубата на време, в това число от бавната повторна връзка, е много голяма. Дори когато в линията има включен факс, не всеки абонат, особено от друг град, или друга държава, може да чака достатъчно дълго, до намирането на нужния документ. Прочети още...

.

Факс сървърът е компютър, оборудван с множество специализирани факсимилни платки (обикновено дори многоканални), и интегриран с локалната изчислителна мрежа. В сравнение с група от няколко автономни факса, той има редица предимства: позволява обмена на факсимилни съобщения с по-високо качество, по-удобно и по-евтино. Прочети още...

.

Обема на информацията разпращана по телефонните мрежи е голям. Това предизвиква интерес не само обичайните автономни факс апарати, а и към системи, оситуряващи автоматизацията на процесите на приемане, обработка, и разпращане на факсимилни съобщения. Идеята за създаване на интегрирани системи с използване на персонални компютри, е осъществена през 1985 година, когато фирмата GammaLink произвежда първата компютърна факсимилна платка (факс модем). Така компютъра се включва непосредствено към телефонната линия, и се превръща в мощен многофункционален телефакс. Прочети още...

.

Стандартния факс апарат може да приема и предава графични изображения, да копира отделни листове, да управлява телефонния указател, да управлява различни списъци за разпращане. Всеки факс се състои от сканиращо устройство, принтер, модем за предаване и приемане, и телефонен апарат. Някои от по-скъпите модели имат и интерфейсна платка за връзка с компютър. Прочети още...

.

Името "факс" идва от латинското fac simile („направи подобно”), и това е едно чудесно описание. Документът, който ще се предава се сканира с фотоелектрически преобразувател. Изображението се разделя по редове на точки (всяка с размер от порядъка на 0,1 мм). На изхода на скенера се получават електрически сигнали, пропорционални на коефициента на отражение от всяка такава точка. Сигналите попадат на входа на модем (МОдулатор – ДЕМодулатор), който ги превръща в последователност от модулирани сигнали, и по телефонната линия ги изпраща на друг факсимилен апарат. Модемът на приемащия апарат ги демодулира до възстановяване на изображението, управлявайки възпроизвеждащото устройство. Тоест факс машината е нещо като копирен апарат (ксерокс), като разликата е, че четящата и печатащата част много далече една от друга. Прочети още...

.

През 1987 година, ITU-T приема стандарта Т.6 за факсимилните апарати Група 4. Същественото при това нововъведение е това, че този стандарт не е обратно съвместим с по-старите групи 1 и 2, защото не може да работи през обикновенните аналогови комутируеми телефонни линии за общо ползване, а може да работят само с цифров сигнал. Апаратите от тази група могат да работят с три нива на разделителната  способност: 200, 300, или 400 точки/инч, и дават много добро качество, като могат да предават и цветни изображения. Недостатъкът е, че се нуждаят от високоскоростни цифрови канали за връзка, като например ISDN или LAN. Скоростта на предаване е висока за времето, по което е приет стандарта – 64 кбит/сек. Една страница от формат А4, се предава за до 30 сек. Прочети още...

.

Апаратите по стандарта Група 3, вече са цифрови а не аналогови, и се отличават от апаратите от групите 1 и 2 принципиално. Това окончателно определя пътя на развитието на факсимилните връзки. Прочети още...

.