C, PHP, VB, .NET

Качественото професионално-педагогическо общуване между преподавател и ученик е изключително важен фактор за "въвличане" на обучаваните към научно-изследователската област. Колкото по-добра комуникация се получи, толкова по-голям интерес ще проявяват учениците към учебния материал. На обратния полюс стои учител, който не умее да комуникира добре със своите ученици - той в общия случай ги отблъсква от учебния процес и ги кара съзнателно да го избягват. Затова спокойно можем да кажем, че най-добрият преподавател е приятел с учениците си! Прочети още...

.

Според Фройд дейността на един човек се определя от дълбочината на неговата психика. Психиката сама по себе си е свойството на мисълта за отразяване на обективния свят. От образователна и научна гледна точка е интересно да се проследи процеса на изграждане на психиката на човек до момента, в който той бива въвлечен в научно-изследователски процес. В тази статия ще се опитам да изложа най-общо тази последователност. Прочети още...

.

Голяма част от методите на емпирични научни изследвания може да бъдат разделени глобално на качествени и количествени. Разликата между тях на първо и най-видимо място е в броя на изследваните обекти. По правило количествените методи предполагат експериментите да обхващат колкото се може по-голяма част от обекта на изследването и обратно - качествените методи обикновено се фокусират върху малка част от него. Това обаче не е съществената разлика в двата типа методи. Съществена е разликата във фундаменталните им цели. Прочети още...

.

Всяко изследване може да се разгледа като една поредица от умозаключения водещи до ново знание. Това са съждения, които следват от други, вече приети за вярни съждения. Принципиално те се делят на четири вида: Прочети още...

.

След като дадохме общ очерк на научните изследвания, запознахме се с експериментите и дадохме най-общи насоки за методологическата наука, вече можем да дадем и общите нормативни характеристики на изследванията. Вече споменахме, че най-общо едно изследване може да се разгледа като задача, която се разбива на подзадачи, чието крайно общо решение е добиване на ново знание за даден обект. Трябва да се отбележи дебело обаче, че в полето на изследването не се включва само решението на зададената задача, а и съставянето на нейната формулировка. Следователно научните изследвания са далеч от просто техническо изпълнение, а изискват много сериозна теоретична обосновка. Нормативната страна на методологията ни дава абстрактна последователност от дейности, които един изследовател трябва да извърши, за да може неговото изследване да бъде признато за "научно изследване". Прочети още...

.

„Методологията“ е понятие с много широк обем и възможност за различно тълкуване. По-общо можем да дадем следната дефиниция [1]:

Деф. „Методология“ наричаме система от принципи и методи за натрупване на научно познание.

По-конкретно и в по-тесен смисъл може да се дадат следните нейни равнища (подредени от по-високо/общо към по-ниско) [преформулирани от 1]: Прочети още...

.

Педагогическият експеримент е основно средство за провеждане на емпирично педагогическо изследване. Основната му цел е да потвърждава или отхвърля хипотези, чрез практическо прилагане на теории върху фиксирано количество обекти (т.нар. "екпериментална група"). Педагогическите експерименти са подмножество на по-общото понятие "експерименти", което има следната дефиниция: Прочети още...

.

Педагогическите изследвания са научни изследвания в областта на педагогиката. Характерното за тях е, че обект на изследването са не само учениците, а самата педагогическа дейност (т.е. образованието) като цяло. Практическите експерименти могат да се прилагат върху отделна дори малка група ученици, но общо целта на едно педагогическо изследване винаги е по-мащабна и следва резултатите му да могат да се прилагат в цялата образователна система. Педагогическите изследвания трябва да следват и специфичната за педагогическата наука терминология. Прочети още...

.

Ако препишеш от един човек - това е плагиатство!
Ако препишеш от двама души - това е компилация!
Ако препишеш от много хора - това е изследване!

Горният виц всъщност дава шеговит, но до известна степен верен поглед към формалната дефиниция на понятието "изследване". Има обаче една голяма забележка - в едно истинско изследване освен стъпаловидното надграждане на знания от други автори неизменно трябва да присъства и качествения скок чрез уникално умозаключение. По-формално можем да дадем следното определение: Прочети още...

.

Модерните програми и най-вече интернет приложения са наложили тенденцията за изолиране на информацията от програмния код, а базите данни и по-конкретно релационните бази от данни с език SQL са се наложили като най-интуитивно и най-подходящо за момента решение за учебна среда. Затова курсът по "бази от данни" е основен за всички компютърни специалности в университетите и обикновено се фокусира именно в релационните бази от данни. Обикновено, и с основание, той се изучава във втори или трети курс от образователно-квалификационна степен "бакалавър". Логиката на стъпаловидно надграждане на знанията [1] подсказва, че е нужно първо да научим студентите как да създават програми (изучавайки предмети по основи на програмирането, обектно-ориентирано програмиране и структури от данни) и чак след като са усвоили тези знания да ги научим по какъв начин е удачно да се складира информацията, която те са обработвали с тези програми. Прочети още...

.