C, PHP, VB, .NET

От статията лекции и упражнения споменахме, че университетската лекция трябва да обхваща точки 1, 2, 3 и 5, а упражнението стъпка 4 от шестстъпковата последователност на класно-урочната система, описана в статията форми на обучение. Нека си ги припомним:

1. Подготовка за усвояване на нови знания;
2. Въвеждане на нови понятия;
3. Изучаване на въведените понятия;
4. Практическо упражнение на изучените знания;
5. Систематизирането на научените знания.

Последната шеста стъпка беше "оценяване", която във висшето образование обикновено е изнесена извън обхвата на лекциите и упражненията в отделени изпити, като само частично се засяга от т.нар. "текущ контрол".

С цел да се получи т.нар. "системен ефект" е добре да се разгледа и психологическата структура на отделните лекции и семинарни упражнения. За целта ще използваме следния модел на последователност от стъпки: Прочети още...

.

В училищното образование от учителите се изисква да предават готови знания на своите ученици. Разбира самите учители трябва да бъдат много добре информирани за научните новости свързани с техния учебен предмет. Когато преминем в сферата на висшето образование това изискване се запазва - и хабилитираните и нехабилитираните преподаватели трябва да са "в крак" с научните новости и от тях се изисква да предават тези знания на своите студенти. При тях обаче се добавя една допълнителна задача - развиване на научна дейност. Прочети още...

.

Представям бърз, нередактиран и вероятно неточен превод от английски език, който направих за няколко часа на една статия от конференция миналата година. Надявам се да не се сърдите за неточностите, правописните грешки и стиловите грешки. Те са мое дело, а не на авторката.

Мотивиране на студенти от хуманитарните дисциплини
да разберат математическите концепции чрез цитати

н.с. ІІІ ст. Йорданка Горчева

6-та средиземноморска конференция за обучение по математика
стр. 419 – 428 Прочети още...

.

В статията форми на обучение засегнах темата за стандартната форма на провеждане на учебен урок в шест стъпки. Тази форма на урок е универсална, но търпи промени във формата на провеждане с оглед предварителната подготовка на учениците. В България за висшето образование е известна формата на обучение на разделение на лекции и упражнения. Тук ще се опитам да разкрия малка част от ползите от този принцип обучение, както и един сериозен недостатък при конкретната му реализация у нас. Прочети още...

.

Уравненията и неравенствата винаги са вървяли "ръка за ръка", като може да се каже, че все пак първите предхождат вторите. Това важи и за случаите на ранна пропедевтика. Наистина теорията на уравненията е много близка по стил на изказване на тази на неравенствата и затова неравенствата силно взаимстват от нея.

Изучаването както на уравнения, така и на неравенства започва с далечна пропедевтика още от първи клас. Още тогава след като са се научили да събират числа започват да се появяват и първите уравнения с неизвестно, които се записват в следния вид: Прочети още...

.

В обучението по математика се използват различни операции, но има четири, които се наричат основни или дори прости. Това са операцията "събиране" и нейните производни "изваждане", "умножение" и  "деление". По-нататък в обучението се срещат и други операции като степенуване, логаритмуване, диференциране, интегриране и т.н. Прочети още...

.

Функцията като понятие се е формирала постепенно. Още от древни времена неосъзнато са били използвани функции, най-вече в табличен вид. Неформално функции се срещат често в трудовете на Галилео Галилей и Рене Декарт. За първи път дефиниция за функция въвежда Геофрид Лайбниц през 70те години на 17 век. В средата на 18 век Леонард Ойлер въвежда и означението f(x) познато и до днес.

В училище за първи път функции се въвеждат в средата на 19 век. В началото на 20 век функциите вече са основна и неизменна част от учебниците по математика. Започва да се налага идеята, че почти всяко нещо може да се представи като функция и така се появява и дидактическото понятие "функционален подход". Прочети още...

.

Деф. Нека А={x₁, ... , x_n} и В={y₁, ... , y_n са две множества. Можеството или част от множеството на декартовото произведение на тези множества се нарича "двучленна релация", т.е.  R ⊆ AxB = {<x₁, y₁>, ... , <x_n, y_n>};

Понятието "двучленна релация" е навлязло съвсем скоро в науката математика и поради тази причина все още не е навлезнала в училище. Все още няма и разработена ефективна методика за изучаване на двучленни релации. Прочети още...

.

Понятието "множество" е сравнително ново за науката "математика". То се появява доста късно - чак в края на 19 век. Хората обаче са боравели неосъзнато с апарата на множествата още от дълбока древност. Истината е, че ние боравим с множества от обекти непрекъснато в нашето ежедневие. Прочети още...

.

Обучението като стихиен процес съществува при най-първобитните индивиди - не само при хората. Дори при животните можем ясно да наблюдаваме процеси на обучение на малките индивиди от страна на техните родители. Когато говорим за организиран процес на обучение обаче, то можем да твърдим, че за първи път се е зародило в древния Египет. Тогава жреци са обучавали децата на управляващите.

В Европа за първи път организирано обучение се е появило в Рим около 1 век преди новата ера. Целенасочено обучение основано на сериозна методика съществува от школите на Талес, Питагор, Аристотел и Платон. Именно тогава се заражда т.нар. "индивидуално-организирано обучение". Прочети още...

.