C, PHP, VB, .NET

Продължение от Зимната приказка в село Стубел - ден трети, част втора

Глава 11. Почерпката.

След дълъг и упорит труд е важно всичко да се почете подобаващо. Баща ми раздал по 20 лева на юнаците за добре свършената работа, но това определено не било достатъчно. Баката веднага се намръщил и споделил:

- Пешо, а ти нямаш ли още ракийка случайно? Викам да се почерпим, а?

Речено сторено. Отново бих поставил математическа задача - колко литра ракия мислите, че дружината може да изпие за една вечер? Няма да ви мъча и ще отговоря веднага - много! Прочети още...

.

Продължение от Зимната приказка в село Стубел - ден трети, част първа

Глава 9. Бялата смърт.

С тъжен поглед баща ми гледал заминаващите в далечината снегопочистващи машини. Малкото кученце Ози не можело да прескочи планините сняг и лаело далеч от двора. Съседа Нейчо свивал рамене и давал мъдри съвети. Както обича да го описва баща ми - "той е специалист по всички останали въпроси, независимо за какво говорим". Гневът срещу природната стихия го нямало отдавна. Ръбът на отчаянието вече бил прескочен. Вече го нямало и смирението. Просто татко се намирал по средата на бялото нищо... Прочети още...

.

Продължение от Зимната приказка в село Стубел - ден втори, част втора

Глава 6. Приятелите и джиповете

Лошо е да си обикновено просто градско момче - трудно се намират приятели, които карат джип. Успях да се сетя точно за трима. Първият беше моя бивш колега от работата Джошката. Той кара Лада Нива и е запален маниак на шофиране по пресечени терени. Със сигурност начинанието щеше да му хареса. За съжаление номера на Джошката не успях да открия. Питах различни приятели, но в крайна сметка се отказах.

Вторият приятел, който има джип и винаги е готов да помага е Ники. Той е мой бивш колега от университета. За мое голямо съжаление той не само, че беше зает (кара ски), но беше без своето Мицубиши Паджеро, защото го бе взел баща му.

Започнах да се отчайвам, когато се сетих за Мишо - приятел по чашка от стария квартал. Напоследък бизнеса на този пънкар се разви и той от известно време кара луксозни проходими машини. Прочети още...

.

Продължение на Зимната приказка в село Стубел - ден втори, част първа

Глава 4. Новата селска фурна за хляб

Когато настъпи природен катаклизъм, земята под краката се цепи или настъпи например ядрена зима, то обикновено човек прави само едно - запасява се с храна и се затваря вкъщи. В случая на баща ми, затрупан от тонове сняг в монтанското село Стубел, храна имало в изобилие. Луканки, кайма, плодове и зеленчуци бил дал Господ. Липсвало само едно - нямало никакъв хляб, а както знаем няма ли хляб то яденето не се получава. Навремето даже дядо му е казвал: Прочети още...

.

Продължение от Зимната приказка в село Стубел - ден първи...

Глава 1. Прекрасна зимна утрин в София.

Събудих се както обикновено по изгрев слънце. Кучето ми (ротвайлерка на име Берри) отново се беше качила в леглото ми и ме беше сгънала като носна кърпичка. При опита си да стана, кучето изръмжа - явно ѝ се спеше още, а ме беше затиснала с тяло и трябваше да се отмести. Опитах се да ѝ обясня с добро, че трябва да ставаме, но тя се вкисна още повече. Накрая сърдито скочи от леглото и легна в ъгъла на стаята. Почувствах се неприятно, че съм разтроил "принцесата"... Прочети още...

.

Село Стубел е най-идиотското място на планетата. През лятото е изключително горещо, а през зимата е изключително студено. Когато в цялата страна вали дъжд - там е суша! Когато по другите места реколтата гори - там има наводнение. Напук на другите села в региона, то е едно от малкото с положителен прираст на населението и то на въпреки на огромната безработица и пустеещите земи.

Като заговорих за пустеещи земи и за това си има типично стубленска причина. Прочети още...

.