C, PHP, VB, .NET

Българинът напоследък е свикнал да живее на полюси. За него всичко се дели на добро и лошо, като понякога това излиза дори от пътя на елементарната логика. Глобален пример за това е как за броени години от "лошия империализъм" стигнахме до "лошия комунизъм". Средно положение няма! И такива примери можете да намерите хиляди около нас. Следствие са на т.нар. отдел за "Агитация и Пропаганда", който навремето беше огромен. Впрочем това не е типично български модел - изповядва се от политиците столетия наред по целия свят. При нас просто нещата стигнаха до прекалено първично ниво... Прочети още...

.

Още през 2008г. преди да стана магистър бях на среща между студенти и вече бившия заместник министъра на образованието доц. Кирчо Атанасов. Тогава обсъдихме няколко законодателни идеи, една от които наистина ми хареса. Изглежда, че сегашното правителство продължава проектите на старото и най-вероятно ще приложи тези промени. Преди да продължа искам все пак да упомена, че тълкуването, които ще дам по-долу, е лично моя интерпретация и може да се разминава с оригиналните планове на бившия министър на образованието Даниел Вълчев.

Основен проблем в образованието в България е икономическата и социална обстановка. Не е рядка практика по финансови причини младежи да започват работа още преди да са завършили своето обучение. Впрочем това не е проблем типичен само за България - това се наблюдава все повече и повече в държави с отрицателен прираст на населението, каквито са повечето в Европейски Съюз. Прочети още...

.

Когато се повдигнат по телевизията и медиите въпроси за възпитание и образование на определени социални групи, особено тези живеещи в пълна нищета, винаги се сещам за следния стар виц за шопите:

Дошъл английски лорд на гости на цар Фердинанд в България. След като бил разведен из кипящия от ентусиазъм град София лордът поискал да се запознае и с българския селски бит и култура. Понеже било най-близко и лесно го завели в село западно от София в шопския край. Прочети още...

.

Преди около 30 години пред кооперацията в която живея е имало една малка кръгла кофа за боклук. Боклукчийската кола е минавала веднъж седмично (!) да я опразва. Хората са се стремяли да оползотворяват колкото се може повече отпадъчните материали. Когато се е появила кофичката за кисело мляко общественото мнение е било, че това е "убиец на природата". Прочети още...

.

В университета изкарах един избираем курс "Математическо Моделиране в Биологията". Водеше го един много приятен преподавател - ст. н.с. І ст. Светослав Марков. Честно казано беше изключително интересен. Учихме главно ензимна кинетика и популационна динамика, но се споменаха неща като биореактори, химични синапси и епидемиология.

Моят курсов проект беше съвместен с колега Никола Узунов. Написахме една поредица от модели на популационната динамика, като естествено започнахме от модела "хищник-жертва" на Лотка-Волтера. После засегнахме и модели на две и повече популации. С настоящата статия ще си позволя да дам една лична интерпретация на модела Лотка-Волтера свързана с настоящата тенденция за демографски срив в развитите държави.

Нека първо погледнем общата формула на модела. Тя е: Прочети още...

.

В България се радваме (все още) на един доста свободен интернет, в което всеки може да пише каквото си поиска за всеки. Това естествено е лоша крайност - хубаво е да има някакъв контрол, защото в противен случай се появяват откровени клевети в пространството. Предишното, а и сегашното правителство предлагат като решение налагане на тежка цензура.

Нека обаче сега да погледнем на другия полюс, където цензурата е взела пълен превес. В една статия от CNN бяха определени "десетте най-лоши държави за блогъри". Ето ги и тях: Прочети още...

.

Засега няма да се впускам в подробности коя политическа система е по-демократична. Общият и най-важен момент във всички съществуващи е взаимният контрол между институциите. С други думи трите основни независими институции съд, президент и парламент трябва да имат равен по сила глас при взимане на важните за държавата решения.

България е "парламентарна република". Ролята на президентът при нас за съжаление е фигуративна, понеже ветото на което има право, е обезсмислено от конституцията. Единственият частичен коректив на парламента реално е конституционния съд. С други думи важни са хората в парламента и от тях зависи почти всичко. Имаме си я тази система - засега ще трябва да се съобразим с нея. За евентуална нейна промяна ще пиша по-късно. За сега трябва да се започне от някъде, а именно избирателния закон за народни представители. Прочети още...

.

Много хора погрешно свързват комунизма с доскорошните тоталитарните режими в източна Европа, както и няколко държави в Южна Америка и Азия. Това въобще не е така! С тази статия ще се опитам с изключително опростен модел да покажа каква е основната идея на комунизма.

Историческите корени на идеята за комунизма като политически строй идват от немския философ Карл Маркс. В общи линии светът в по-голямата част от историята си е бил под тоталитарен режим на управление, където един монарх е притежавал и се е разпореждал с целия капитал на обществото, както и с личната свобода за развитие. Бурното развитие на демокрацията обаче променя този модел и още н началото на 19ти век се забелязва един стремеж за разпръскване на капитала на множество "порцийки", както и наличието на все повече лична свобода на човек. Прочети още...

.

Днес поговорих за политика с мой добър приятел. Основната тема беше за политическите коалиции. Най-много коментирахме "новината на деня", а именно назначението на Божидар Димитров за министър и защо Синята Коалиция декларира, че е против такъв състав на кабинета. Приятелят ми каза, че това е безпринципност - първо казали, че ще подкрепят ГЕРБ, а после не го правят. Аз пък съм на точно противоположното мнение. Но нека за момент излезем от конкретния пример. Ще се върна на него след малко. Прочети още...

.

С помощта на мой добър приятел Никола Рупев реших да направя карта на политическите партии. Тази статия споделя моето виждане. С колегата скоро ще бистрим по тази тема и може би ще напишем обща статия с корекции.

Прочети още...

.