C, PHP, VB, .NET

Направило ли ви е впечатление, че много уеб страници използват все едни и същи шрифтове? Да, графиките и картинките, както и подредбата като цяло се отличават значително, но шрифтовете много често са едни и същи. За да съм по-конкретен, най-често са едни от следните три, които се поддържат от всички браузъри и операционни системи: Прочети още...

.

CSS Grid е техника за позициониране на елементи от уеб сайт на екрана на браузъра, които позволяват много лесно пренареждане. По този начин се постига изключително лесно т.нар. „responsive design“ - при различни екрани сайтовете изглеждат по различен начин, но кода се пише веднъж и е един и същ. CSS Grid използва позициониране на базата на редове и колони, т.е. е „двуизмерен“. Основната цел зад разработчиците при създаването му е била да изчисти „хаковете“ при досега използваните техники за позициониране - т.нар. floats например. Основното предимство, до което води, е ясно четим HTML код от една страна и много лесна реализация на responsive design чрез CSS от друга. Прочети още...

.

Още в началото, когато започвах да пиша в дневника, използвах един стар вреден навик - когато слагам връзки към други сайтове ги отварях в нов прозорец. Това разбира се го правих с target="_blank" на <a> таговете. Този навик ми беше останал от зората на скромните ми "дизайнерски умения", когато браузърите не бяха много умни и отварянето на връзките в нов прозорец (тогава нямаше табове) изискваше минимално, но все пак усилие. Да, било е много отдавна, вероятно средата на 90те. Прочети още...

.

Досега в разглежданите примери винаги сървърът предоставяше информация, а потребителят я четеше. Понякога обаче ни се иска да направим и обратна връзка. Формите са универсалният метод за изпращане на информация от потребител към сървър. Обикновено тази стъпка в различна посока от "еднопосочното" движение на информация не е комфортна за разработчиците. Човек свикнал да борави със статичен HTML код обикновено изпитва трудности при обработването на информация от форми. Затова на тази тема ще се спрем по-детайлно.

За изграждане на форми използваме следните тагове: Прочети още...

.

В JavaScript съществуват достатъчно много математически константи и готови функции, които да могат да обхванат доста широк спектър от изчислителни задачи по математика. Естествено намират и редица други приложения при изграждането на по-сложни продукти. Ще разгледаме всички подробно. Прочети още...

.

Не е рядък случая когато ни се налага да работим с дата и час. Това се налага винаги когато имаме нужда да работим с календар. Например ако имаме статия, която е публикувана на определена дата и искаме да видим "на колко дни е тя". В социалните мрежи често има функционалности за позрав при рожден ден. Друг случай е когато създаваме таймери.

JavaScript ни дава един изключително полезен обект - дата. Дефинира се по следния начин: Прочети още...

.

Най-общо казано обектите се създават чрез оператор new:

var <име> = new <обект>(<инициализиращи данни>);

Всеки обект си има набор от функции. Това могат да бъдат както get и set методи, така и други функции. Нека обектът Object има функция с име function. За да я достъпим ние използваме ".":

Object.function();

Възможно е едни обекти да са дефинирани в други обекти. Няма обаче да се спираме подробно на тази йерархия. Същината на обектите е в предмета на по-сериозни курсове на програмиране. Тук ще се научим по-скоро как да ги използваме практически, без да задълбочаваме в тяхната същина. В следващите няколко статии ще разгледаме няколко от най-често използваните обекти и ще дадем примери как те се употребяват.

Засега ще започнем с един от най-често употребяваните стандартни обект - масив. Обектите от този тип са с име "Array". Използва се за да можем да обединим множество от стойности под едно име. Например ако желаем да запишем под името на една променлива имената на няколко ученика, то бихме направили следното: Прочети още...

.

Използването на функции в JavaScript е изключително опростено. За това силно спомага автоматичното разпознаване на типовете данни. Единственото за което трябва да следите за съответствие е броя на входните параметри. Обикновено (но не задължително) дефинираме функциите в заглавната част на html документа (head).

Пример: функция, която отпечатва сбора на две числа подадени като параметър: Прочети още...

.

В JavaScript се използват цикли "while", "do-while" и "for". Всъщност това са стандартни цикли за почти всички езици за програмиране. Ще разгледаме всеки един от тях накратко чрез пример:

1. while: Повтаря поредица от операции докато условието в скобите е вярно.

Пример: Изкарва на екрана четните числа от 2 до 50. Прочети още...

.

В статията за оператор "if-else", че го използваме, за да "разделим логически част от кода на програмата на две части". Какво можем да направим, за да го разделим на повече? Например нека имаме една променлива day, която приема стойност от 1 до 7. Искаме да напишем програма, която отпечатва името на ден от седмицата спрямо числото. С досегашните знания бихме решили задачата по следния начин: Прочети още...

.