C, PHP, VB, .NET

Една система за управление на бази от данни може да бъде разгледана най-общо като един модел “клиент – сървър”, където клиента е приложна програма, а сървъра е съвкупността от софтуера за управление на бази от данни и самата информация.

СУБД са изградена от две части:

1. Сървър на базата от данни: Това е софтуерен продукт, който осигурява запазването на данните и предоставя интерфейс за достъп до тях. Сървърът се грижи за осигуряването на цялостност и за защитата на информацията.

2. Сервизни програми: За поддръжката на всяка система много често са нужни и допълнителни програми, които нямат пряка връзка с конкретния софтуерен продукт. Такива програми например се използват за създаването на резервни копия, за оптимизиране на данните, за събиране на статистическа информация, за допълнителни настройки на сървъра, за тестване на интегритета на системата, и т.н.

От своя страна приложната програма достъпваща и обработваща информацията има също два компонента:

1. Интерфейс за достъп: Спрямо конкретния програмен език и среда за програмиране се използват библиотеки за връзка до конкретния СУБД. Тъй като всеки сървър за управление на бази от данни има свои специфични особености, то програмистите се нуждаят винаги от специфичен интерфейс за достъп до информацията в него.

2. Програмен език, обработващ информацията: След като е придобит достъп до базата от данни е нужно за се чете, записва, променя или изтрива информация от нея. Това например може да е унифицирания език SQL за релационни бази от данни.

В една система за управление на бази от данни има най-общо три вида потребители - администратори, програмисти и крайни потребители. Администраторите се грижат за безпроблемното функциониране на сървъра - те обикновено не се интересуват от предметната област на запазените данни. Програмистите се грижат за създаването на софтуерния продукт, обработващ информацията. Крайния потребител е очевидно ползвателят на софтуера.

Ще въведем и още две нови понятия, свързани със структурата на базата от данни:

1. Data Definition Language (DDL) се използва за създаване на схема (описание) на данните. Чрез него абстрактно се дефинира структурата на информацията в базата от данни и се дефинират релации между различните компоненти. Основна грижа на DDL също е да дефинира ограниченията за цялостност на информацията (с цел постигане на интегритет) и да се проектира сигурността на базата от данни.

2. Data Manipulation Language (DML) са езиковите средства за обработка на данните. Най-често те се разделят на вътрешни (езика използван от сървъра за базата от данни, например SQL) и външни (езиците за програмиране, например C/C++, Java, и т.н.). Както подсказва самото име, чрез тези езици се подават команди, чрез които сървъра обработва данните.