C, PHP, VB, .NET

През 1966 година EIA (Electionic Industries Alliance) обявява създаването на първия стандарт за факсимилна връзка - EIA Standard RS-328. Факсимилните апарати, работещи по този стандарт, са причислени към така наречената "Група 1". За съжаление този стандарт не бил приет радушно от всички. Оказало се, че най-големите производители на факсоборудване в Северна Америка не само не се придържали към спецификациите на стандарта, но и използвали различни схеми за модулация на сигнала. По този начин обмена на документна информация между САЩ и останалия свят оставала невъзможна.

Апаратите от Група 1, кодират и предават аналогови сигнали. Стандартната честота на сканиране на линиите е 180 линии в минута. В зависимост от възможностите на канала за връзка, могат да бъдат избрани и по-ниски скорости. Разделителната способност е 3,78 линии на 1 мм. За предаването на документ с формат А4, са необходими около 6 минути.

Амплитудна модулация може да се използва само в самостоятелни канали. Носещата честота трябва да е в интервала 1 300 – 1 900 Хц. В предавания сигнал най-високо ниво съответства на черния цвят, най-ниското – на белия.

Както в самостоятелните, така и в комутируемите канали, е възможна честотна модулация. В комутируемите линии носещата честота е 1 700 Хц. В самостоятелните носещата честота е 1 900 Хц, като белия цвят е с честота 1 500 Хц, а черния – с 2 300 Хц.

Понастоящем стандарта за Група 1 е остарял, и вече не се използва.

Колкото до Група 2, който се появява като подобрение на предишния, разделителната способност е същата (3,78 линии за милиметър или 96 линии за инч), но скоростта на пренос на данните е увеличена почти двойно. Стандартът е обратно съвместим и с апарати от Група 1. Той също е остарял и отдавна не се използва. Апарати от по-следващия стандарт - Група 3, за която ще пишем в отделна статия - са обратно съвместими с Група 2.

Автор: Стефан Козаров
Редактор: Филип Петров