C, PHP, VB, .NET

В Китай се използва стандартната десетична бройна система. За разлика от много други езици, китайският има много стегната постройка за числата. Всъщност такъв език е и българският, т.е. броенето в Китай и в България са доста сходни.

Как да броим на китайски? До известна степен е елементарно. Ще напиша числата изписани на кирилица така, както звучат когато се произнасят. Писменият им запис естествено е с иероглифи, но няма да ги публикувам (ще ми отнеме много време, за да ги разуча):

0. Лин
1. И
2. Ар
3. Сан
4. Съ
5. У
6. Лю
7. Чи
8. Па
9. Дзю
10. Шъ

Кратки са нали? Определено китайчетата броят по-бързо до десет от нас. Как продължават? Числото 11 е съставено от една десетица и една единица. Китайците ги записват от ляво надясно като първо са десетиците, а после единиците. Тоест първо ще е Шъ, а после И. Или:

11. Шъ И
12. Шъ Ар
13. Шъ Сан
14. Шъ Съ
15. Шъ У
16. Шъ Лю
17. Шъ Чи
18. Шъ Па
19. Шъ Дзю

Беше лесно, нали? Всъщност е почти както при нас с тази разлика, че от 11 до 19 ние обръщаме словореда и казваме първо единиците, а после десетиците (например петнадесет - пет-над-десет).

От тук насетне ни трябват числата от 20 до 29. Тук китайците правят същото, каквото правим и ние. За тях числото 20 (двадесет) е конструирано както при нас - Ар Шъ (две десет). Броенето става следното:

20. Ар Шъ
21. Ар Шъ И
22. Ар Шъ Ар
23. Ар Шъ Сан
24. Ар Шъ Съ
25. Ар Шъ У
26. Ар Шъ Лю
27. Ар Шъ Чи
28. Ар Шъ Па
29. Ар Шъ Дзю

От тук нататък постройката е абсолютно същата. Числото 35 ще бъде Сан Шъ У. Числото 78 ще бъде Чи Шъ Па. Числото 99 ще бъде Дзю Шъ Дзю. Абсолютна аналогия с броенето на български език! Освен всичко друго тя продължава! Числото 100 също както при нас си има нова дума: Бай. Важно е да се отбележи, че китайците казват една "паразитна" за нас нула, когато тя присъства вътре в числото, но не и в края му. Ето първите няколко след 100:

100. Бай
101. Бай Лин И
102. Бай Лин Ар
103. Бай Лин Сан
104. Бай Лин Съ
105. Бай Лин У

...

130. Бай Сан Шъ
131. Бай Сан Шъ И
132. Бай Сан Шъ Ар

И т.н. и т.н. Например 345 ще бъде Сан Бай Съ Шъ У. Това продължава докато достигнете до 1000 - тогава отново се явява нова дума, която е "Чиен". Ето няколко примера:

1413. Чиен Съ Бай Шъ Сан
1414. Чиен Съ Бай Шъ Съ

...

5278. У Чиен Ар Бай Чи Шъ Па
5279. У Чиен Ар Бай Чи Шъ Дзю

...

При хилядите има още нещо важно за отбелязване - когато има две последователни нули вътре в числото те ще се произнасят само веднъж. Тоест 1001 ще се произнася като "хиляда нула едно". Друг пример е 1010 - при тях ще се произнесе като "Хиляда Нула Десет". Ето примери:

3005. Сан Чиен Лин У

...

5105. У Чиен Бай Лин У

...

5100. У Чиен Бай (в края на числото нулите НЕ се произнасят)

Дотук добре - всичко е познато като подредба, само "нулата" ни пречи да направим пълна аналогия с българския език. След 9999 (Дзю Чиен Дзю Бай Дзю Шъ Дзю) вече идва първата голяма разлика! Числото 10 000 (при нас "десет хиляди") в китайския НЕ е "Шъ Чиен". За числото 10 000 китайците са въвели нова дума, която е "Уан". Тоест ще имаме:

12432. Уан Ар Чиен Съ Бай Сан Шъ Ар
12433. Уан Ар Чиен Съ Бай Сан Шъ Сан

...

32432. Сан Уан Ар Чиен Съ Бай Сан Шъ Ар
32433. Сан Уан Ар Чиен Съ Бай Сан Шъ Сан

...

Естествено важат правилата за "нулите":

20400. Ар Уан Лин Съ Бай

...

30401. Сан Уан Лин Съ Бай Лин И

...
При стотиците хиляди вече НЯМА нова дума. Числото 100 000 в китайския ще се произнесе като "десет десетхиляди" или "Шъ Уан". Така например там имаме:

320051. Сан Шъ Ар Уан Лин У Шъ И

...

987654. Дзю Шъ Па Уан Чу Чиен Лю Бай У Шъ Съ

...

При нашият 1 000 000 (един милион) при тях също НЯМА нова дума. При тях числото ще е просто "сто десетхилядни", т.е. техния милион е "Чиен Уан". Например:

5320051. У Бай Сан Шъ Ар Уан Лин У Шъ И

...
Също няма дума и при десет милиона. Например:

25320051. Ар Чиен У Бай Сан Шъ Ар Уан Лин У Шъ И (понеже стана сложно и може да сте изгубили нишката - "две хиляди петстотин тридесет и две десетхилядни "нула" петдесет и едно)

...

Така се продължава до 100 000 000 (сто милиона). Там при тях се появява нова дума - "Уй". Или ако някой е обърнал внимание - в Китай числата се разделят по четворки, а не по тройки. Тоест мога да го визуализирам така: 1 0000, 10 0000, 100 0000, 1000 0000, 1 0000 0000, .... Ние сме приели да ги разделяме по тройки. От там идва и разликата в десет хиляди - въвежда се нова дума заради четирите нули. А от там и всички последващи! Ето няколко числа след 1 0000 0000 (сто милиона):

9876 5432 1234. Дзю Чиен Па Бай Чи Шъ Лю Уй У Чиен Съ Бай Сан Шъ Ар Уан Чиен Ар Бай Сан Шъ Съ
// Изненада - прехвърлихме брояча на <ol> в HTML и ми превъртя на 1. Затова го записвам като обикновен текст. Защо го използвах нагоре? Не питайте - няма логика :)

Нарочно удебелих "Уй" и "Уан" в горното число, защото точно те са разделителите. Тоест горното число 9876 5432 1234 се чете като "деветхиляди осемстотин седемдесет и шест стомилионни петхиляди четиристотин тридесет и две десетхилядни хиляда двеста тридесет и четири". Е, вече е лесно, нали?

Следващата нова дума ще дойде при 1 0000 0000 0000 (при нас беше "трилион" (милион милиона), нали?). А за разлика от нас в Китай това не е рядко срещано число - държавата е богата и разполага с огромни парични ресурси. Към март 2011г. техния резерв е възлизал на "3,0447 трилиона американски долара". Ех... Подозирам, че се произнася като "Жао"... А следващата нова дума (за десетхиляди трилиона) ще е "Гай". Следват "Зи", "Ранг", "Гьол", "Жиан", "Женг" и "Зай" (последното от които е 10⁴⁴). УАУ!

Задача за упражнение: Напишете си няколко произволни, но ГОЛЕЕЕЕЕМИ китайски числа и се опитайте да ги запишете. Забавно е, защото много често ще ги бъркате, особено ако не ги записвате разделени по четворки :)

П.П. Ако някой е имал нерви да прочете и вникне във всичко - потърсете за грешки и ако има такива ми пишете в коментарите, за да ги поправя.