C, PHP, VB, .NET

Между България и Северна Македония тече спор около личността на Гоце Делчев. Политическите каузи трудно дават поглед по-далеч от носа. Смятам, че българската позиция има малко по-здрави основи, но със сигурност има и нотка за дискусия и позицията на Северна Македония не е напълно безпочвена. Имайте предвид, че казаното по-долу е само мое мнение - не твърдя, че е абсолютна истина. Както ще видите, няма и как да е.

 

Гоце Делчев е от български произход - това е неоспоримо и македонците го знаят, при това по-разумните от тях не го отричат. Няма и как да е от друг. Те твърдят, че е "македонец" по съвсем друга причина - твърдят, че самосъзнанието му е било на такъв и защото се е борил за независима Македония. Тоест говори се за разлика между "етническа принадлежност" и "национална идентичност". Което също е вярно, но само донякъде, защото българите пък сочат, че борбата му за независима Македония е била само част от визията му за по-нататъшно "присъединяване" (запомнете тази дума) към България - което също е вярно, но и то само донякъде. И точно това е основата на спора, в който според мен и двете страни бъркат. Всъщност основно този спор се върти именно около споменатата дума.

Ще започна с това да покажа основата на двете гледни точки - предисторията е много важна. Първо Гоце Делчев не веднъж е показвал, че е силно разочарован от политическата обстановка в България след Освобождението. Второ бидейки родом от район с много разнородно смесено население, той не е можел да приложи съвсем в чист вид тактиката на "колегите" му революционери от изток - двуполюсното разделение "ние срещу турците" просто по онези земи е щяло да е неработещо, защото "ние" там не е била някаква хомогенна сплотена общност, а е било плеяда от най-различни интереси, включително на много чужди държави (за съжаление и до днес е така). Комбинацията от тези две неща прави съвсем ясно и категорично едно - той не се е борил за това да освободи онези земи и да ги присъедини чисто механично към България такава, каквато е била. Искал е нещо друго. И това е опорната точка, за която се хващат северномакедонците. Вижданията на Гоце Делчев са били комплексни - борил се е за кауза, която да е максимално размита така, че да се хареса и да повлече максимално количество хора (не е изненада за политик, нали?). Но едно е категорично ясно - ЧАСТ от каузата му е била да се изгради автономна Македония - територията да се освободи като самостоятелна държава. Ето затова македонците твърдят, че Гоце Делчев е бил македонец (по самосъзнание разбира се, а не по произход). Свидетелствата за това са много, но аз ще ви дам едно от тях в популярно негово писмо, което е написал до Димитър Груев през 1900 г.:

Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили.

Надявам се усещате нотката, за която ви говорих - ясно и категорично се опитва да се хареса на максимален кръг хора в общността, в която се бори, като дори включва името "Македоно-одринска" като определение за евентуално име на държавата - по този начин да не засегне идентичността на хората от гръцката част. Колкото до етноса му - сам си го е написал напълно безспорно и категорично: "Ние, българите...".

Ако спра дотук, ще излезе, че северномакедонците са прави - от български произход е, но се е борил за независима Македония, значи е македонец по национално самосъзнание, и точка по въпроса. Е да, ама не. Защото пък в други писма, свои изказвания и в неговата политическа дейност прозират и други работи. Например в спомените на Коце Ципушев от 1902 г. пише, че Гоце Делчев е казал:

Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин? Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество.

И тук пък ще излезе, че ако това е вярно, България е категорично права - той се е борил за независимост, но само като етап от присъединяването към България. Значи ако спра дотук, ще излезне, че българската теза е вярната и той си е бил с българско национално самосъзнание? Ето къде са корените на спора!

Аз обаче няма да спра и дотук, защото според мен и двете не са верни! Естествено всичко по-надолу е лична интерпретация.

Македонската гледна точка е лесно оборима. Тезата за създаване на "Македоно-одринска държава" наистина е бил само първи етап от един по-далечен взор на революционера. Тя е била текущата и належаща кауза, за която се е борил непосредствено и зад която се е опитвал да обедини хората там. Добре е преди да продължа да видим кои са били съратниците му във ВМОРО и към коя група в организацията е принадлежал той. Там е имало много различни гледни точки, като най-основно групите са били три:

1. Центристите са казвали, че се борят за независима Македоно-одринска държава, без да уточняват някакво по-нататъшно развитие би имало след това. Това са били хора от "меката част" на организацията, някои от които може би са били "македонци" в днешния смисъл (да се спре дотам и да си остане независима държава). Вероятно повечето от тях са си били българи с българско самосъзнание, но са знаели, че кауза за присъединяване на македонската област към България на този етап е "кауза пердута" и просто няма как да се случи - нито една от Великите Сили няма да го позволи. Тоест вероятно това са били предимно хора с прагматична политическа позиция - целили са се в текущо постижимото според Берлинския договор и не са правили гръмки заявки, които да компрометират организацията на политическата сцена, с което да провалят каузата като цяло. Следвали са идеята "дай да направим каквото е постижимо тук и сега, пък после ще го мислим като му дойде времето - да не се делим заради Нероден Петко";
2. Върховистите (хора с изразено българско национално самосъзнание) са прокарвали тезата, че или трябва територията да се освободи и незабавно да се присъедини към България, или да стане независима държава за известен период от време, след което да се... познахте, да се присъедини към България. Второто са го приемали като възможен вариант в името на единението на ВМОРО - за да не се разцепи организацията, т.е. да се постигне компромис с центристите. Тоест положението и при тях е било да приемат идеята "дай да махнем първо турците, пък после ще го мислим", обаче за разлика от другите са настоявали да се знае какво точно "ще се мисли после";
3. Левите (социалисти) не са харесвали националистичната политика на България, а са си мислили за създаването на някакъв вид интернационал. По-късно, след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., тази им визия прераства в идеята за създаване на "Балканска федерация" като реалистичен вариант за обединението на всички християнски балкански народи. Те отначало са подкрепяли визията за създаване на отделна нова държава, но силно са се разминавали с визията на върховистите относно "какво следва после". Именно това разминаване след възстанието води до това те да създадат силен вътрешен конфликт във ВМОРО, заради което организацията се разцепва.

Е, Гоце Делчев е бил точно от третата група хора. Причината да смятам, че е бил интернационалист и не е бил нито с българско националистическо, нито с македонско самосъзнание, е че, както казах в началото, не е харесвал текущото положение на политическата действителност в освободената България по онова време и го е изказвал неведнъж. Ясна е била и позицията му против крайните виждания на върховистите - не им се е мазнил и когато се е налагало е бил категорично против техните крайни идеи. Не на последно място, най-приближените до него в организацията са били все хора от бъдещите отцепници - левите, които прокарват идеята за Балканска Федерация. Той е бил близък и всъщност е бил вербуван лично от Яне Сандански, който по-късно е бил именно един от идеолозите на левите, заради който организацията се разцепва.

Гоце Делчев обаче умира 1902 г. - преди разцеплението на организацията да се случи явно и категорично. Той не е имал възможност да покаже категорично принадлежността си към някоя от въпросните три групи и това оставя възможността да се правят интерпретации около възгледите му. Искам обаче да е ясно, че тези възгледи на левите от ВМОРО обаче не са се породили внезапно и изневиделица. Напротив, те също са били плод на дългогодишно "узряване". Лично аз смятам, че Гоце Делчев ги е имал.

Така, че е вярно, че докато е бил жив Гоце Делчев, все още идеята за тази "Балканска федерация" не е била дефинирана и заявявана в прав текст - тя все още е била в идеен зародиш и тепърва се е формирала като визия за развитие. Може да се твърди обаче, че Гоце Делчев си е представял не точно присъединяване на евентуално освободената Македония към България такава, каквато е била по онова време, а е мислил за ОБЕДИНЕНИЕ на Македония и България в нова форма с нов тип власт. "Присъединяване" и "обединение" са две различни неща - второто би било плод на договори и компромиси между две равноправни страни, а първото е подчиняване на едната страна под законите на другата. По-нагоре писах, че в спомените на Коце Ципушев пише "присъединяване", но... Коце Ципушев е бил от върховистите, т.е. той е прокарвал своята си визия в тези спомени, а не е исторически документ, който Гоце Делчев е написал собственоръчно.

Така, че спорът между България и Северна Македония около Гоце Делчев съществува неслучайно. Просто и двете държави имат свои исторически факти, за които се застъпват, а разликата се корени в интерпретация на това какво е щяло да се случи ако Гоце Делчев не е умрал:

• Северна Македония според мен погрешно го описва като човек от български произход с македонско самосъзнание, защото това е полуистина - той не се е борил само за независима Македония (всъщност Македоно-одринска държава), а това е било само част от по-далечна негова визия за обединение с България в някаква федерация (след смъртта му дефинирана от съратниците му като "Балканска");
• България по-правилно го описва като "българин", защото той е с неоспорим български произход. Въпросът е в самосъзнанието - въобще не е желаел механично да присъединява македонската територия към България такава, каквато е. Той никак не е харесвал политиката на България. Искал обединение в обща федерация, което включва реформа на политиката на самата България.

Това е и положението според мен - Гоце Делчев по убеждения най-вероятно е бил анархо-социалист, а не български националист. Поради тази причина да се счита за "национален герой на..." е неправилно. Той може евентуално да е или общ национален герой на двете държави, или никакъв национален герой на никого. Аз по-скоро клоня към второто, защото не се е борил нито за каузата на тогавашната държава България, нито за каузата за независима държава (Северна) Македония - искал е нещо съвсем различно от двете.

Споровете днес са породени от историческият факт, че Гоце Делчев умира преди отцепването на левите от ВМОРО, т.е. преди да се дооформи и декларира ясно визията им за "Балканска Федерация". Затова съществува спор. Ако беше поживял по-дълго, нямаше да има никакви спорове. Е, така мисля аз.