C, PHP, VB, .NET

Мехран Карими Несери (познат като „сър Алфред“) е роден като ирански гражданин в що годе заможно семейство – баща му е бил лекар за петролна компания. Човекът успява да се самопрецака като на 27 годишна възраст участва в протест против монархията. Отнемат му паспорта и става човек без гражданство.

Да живееш без паспорт е доста неприятна ситуация. Реално не можеш да работиш легално, да пътуваш, да се лекуваш, и т.н. Затова след няколко години става ясно, че няма да може да живее повече в Иран и започва да търси начини да избяга. След продължително дългогодишно лутане по нелегални канали, в крайна сметка Мехран се озовава в Белгия, където след дълги процедури получава статут на бежанец. Това на практика решава проблемите му…

… но той си създава нови. Точно тогава баща му умира и майка му съобщава новината, че тя не му е истинската майка. Той е роден от афера на баща му с шотландска медицинска сестра. Ура – Мехран решава, че ще дири пълноправно британско гражданство, което в крайна сметка ще е значително по-добро отколкото статут на бежанец. Негативите, че няма да получи наследството на баща си, решил да ги неглижира, защото тъй или иначе завръщането му в Иран е невъзможно.

Той взима самолет до Франция, откъдето се прекачва за полет до Лондон. И тогава се случва страшното – човекът някак губи документите си за статут на бежанец. Озовавайки се на Хийтроу, там го спират и не му дават да влезне в държавата. Според европейските закони той трябва да бъде експортиран от там, откъдето е дошъл. И го връщат във… Франция.

Така г-н Несери се озовава на летище „Шарл Де Гол“ през 1988 г. Франция също трябва да го депортира откъдето е дошъл, но това в случая е Лондон, където просто ще се повтори историята – получава се парадоксална ситуация. Няма как да отиде до Белгия, защото няма правно основание за това. Няма как и белгийците да отидат при него, защото просто такава практика правно не съществува – законът го задължава да си приеме документите лично на място. Така на Мехран Несери му се налага да започне да живее… на летището. И го прави за цели 18 години – до 2006.

Животът му на летище Шарл Де Гол го превръща в нещо като атракция. Измислят му прякор – сър Алфред. В началото живее от спестяванията на баща си, които тегли от банкомат. Те свършват и тогава започва да проси. След това отваря сергия, на която продава загубени вещи, които е намерил. Накрая издава и книга, която значително стабилизира финансовото му състояние. От летището му осигуряват някакви елементарни удобства като дюшек, дрехи и чаршафи, и му осигуряват безплатна медицинска помощ в случай на нужда. Чете много книги и учи икономика.

През 1998 г. Франция предлага на сър Алфред статут на временно пребиваващ, който ще му позволи да напусне територията на летището. Той обаче отказва. Причината за отказът му е, че в документите са го записали като „иранец“, а той определено не желае това, защото след изтичане на срока ще го депортират в Иран.

През 2004 г. излиза известният филм „Терминалът“ на Стивън Спилбърг с участието в главна роля на Том Ханкс. Въпреки, че холивудското студио откупува правата за историята от сър Алфред и му превеждат 250 000 долара, после нарочно леко преправят историята, за да не може той да ги съди – реално те са сключили договор с човек без документи, което е юридически несигурна ситуация. Колкото до банковите сметки, за които може би ще попитате – за тях няма проблем, защото винаги щом даваш пари на банката всичко е ОК.

През 2006 г. Несери получава тежък здравословен проблем, поради което е откаран в болница за няколко месеца. След излизането му през януари 2007 г. го настаняват не на летището, а в хостел близо до него. После негласно му позволяват да се премести в дом за бездомни хора в Париж. Живее в него до 2008 г., когато Франция му дава право да живее легално в страната. В момента той е нeщо като френски гражданин, но не съвсем.