* Берлинската стена не разделя, а огражда Западен Берлин
Публикувано на 21 ноември 2021 в раздел История.
Западен Берлин е сюреалистична клетка,
един странен затвор,
в който парадоксално само тези,
които са заключени вътре, са свободни...
Гьорги Лигети, унгарски композитор
Много хора, които познавам, явно въобще не знаят какво е представлявала Берлинската стена. Забелязвам, че дори и по-възрастни си мислят, че това е просто една стена, която e създадена, за да маркира гранична линия между източния и западния свят тогава, когато минава през центъра на града. В много учебници и дори в Уикипедия се акцентира на само една част от стената - тази, която "разделя източен от западен Берлин". А това е... малка част от истината, която се крие в географията...
Истината всъщност е, че град Берлин се намира дълбоко навътре в територията на Източна Германия. И от там фактът за стената е, че тя не просто разделя града, а тя ОГРАЖДА Западен Берлин. Той е един остров вътре в социалистическия свят. И именно за това тази стена е останала толкова знакова в историята на Студената Война.
До 1949 г. в Западен Берлин вече са емигрирали близо 60 000 души. До 1953 г. там вече са се преместили над 330 000 души и това налага взимането на спешни мерки от страна на съветските войски. До 1961 г. статистиката не дава точни данни за това колко души са успяли, но е имало периоди, в които по 1000 души на ден са се опитвали да преминат границата. Масови убийства и арести са били ежедневие, а напрежението ставало все по-нагнетено. "Атаките" на бежанци са били от всички посоки - не само вътре в града, но и от неговите околности. Именно това принуждава социалистическата власт да издигне стената през 1961 г.
Именно тук идва и тежкият символизм, който носи Берлинската стена: хората бягат от една огромна "свободна" територия, за да влезнат в малък изолиран остров на щастието, т.е. една сюреалистична клетка, както казва Лигети...
На 26 юни 1963 г. Джон Кенеди изнася реч в Западен Берлин, която е запомнена със знаменитото изречение:
- Всички свободни мъже, независимо къде живеят, са граждани на Берлин, и в такъв случай, като свободен човек, изпитвам гордост да изрека думите "Ich bin ein Berliner"!
Мислил съм по какъв начин би могло да се разкаже за времето на Берлинската стена и стигам до извода, че описателният разказ е невъзможен. За мен това време само по себе си е един постмодерен разказ (дори не роман) за живота на хората тогава, от който не би могло да се извлече дори поука. Подобно на германския нацизъм, ако не беше историята с Холокоста, която всъщност съдържа в себе си историята на 30-те и 40-те години. По същия начин говоренето за репресиите по времето на комунизма през 50-те и 60-те години са единствения начин този период да се превърне в исторически разказ за живота на хората тогава. Всичко друго би звучало като случило се много, много отдавна в една галактика много, много далече. А всъщност се е случило съвсем, съвсем наскоро някъде доста, доста наблизо. Но това е една от чертите на постмодерното мислене - добрите момчета, които отиват при Бога, а лошите - където си поискат (както в криминалните романи) да излязат от художествените си роли. Онези роли, които им отреждат (и в някакъв смисъл ограждат) периметър на съществуване (в литературата) и като свободни участници в света да преосмислят разликите по между си като прегради. Дори ако в географски смисъл става въпрос за физически огради. Остава въпросът кой е свободният - този, който може да отиде където си поиска, или който приема мястото си за своя съдба. Защото ако обвържем свободата с липсата на ограничения в пространството, тогава остава отворен въпросът кой е добрият в тази история - лош винаги ще се намери, за който историята да разказва.