C, PHP, VB, .NET

„Ние трябва да спрем с това безкрайно, безсмислено политическо боричкане! Ние нямаме национална идея и стратегия, нямаме приоритети и сме държава без каквато и да е цел! Ние сме държава без кормчия!“

Тези думи е казал Нино Ставров на 1 февруари 2014 г., докато е отдавал почит на загиналите жертви на комунистическия режим пред Паметника в Гаровата градинка на площад „Иван Миндиликов“ в град Плевен. Това разбира се е било и по време на разгара на протестите против правителството на Пламен Орешарски, когато скандалите в политиката валяха всеки ден. Какво ли би казал за днешното положение, което май е още по-ожесточено?

 

Нино Димитров Ставров е роден на 28 декември 1928 г. в село Глава, област Плевен. Завършва основно образование в селското училище, а средно в град Койнаре. Продължава образованието си в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ в специалност „Физика и математика“.

Професионалната си кариера започва за три години като учител във Втора гимназия „Анастасия Димитрова“. След това се прехвърля като асистент във Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Там, в град Долна Митрополия, той работи цели 34 години. Създава първият в Европа автоматизиран кабинет по Дескриптивна геометрия. Автор е на редица учебници по Висша математика, част от които са преиздавани и в други държави за ползване от чужди университети. Два пъти е награждаван с орден „Св. Св. Кирил и Методий“.

През 1945 г. Нино Ставров става един от основателите на Плевенско математическо дружество – първото в България, което е извън град София. Негов председател е от 1945 до 1970 г. В това си качество е и организатор на първата конференция на Съюз на математиците в България в град Плевен.

Разсекретени досиета на ДС показват, че малко преди промените е изразявал намерение да се включва активно в политическия живот. Записани са доноси на негови колеги как е предлагал на преподаватели и служители да се включат в евентуално създаване на политическа партия „на независимите“. Така и не реализира подобен проект.

Чак през 1992 г. влиза в 36-то Народно Събрание (с правителството на Любен Беров, което идва след падането на правителството на Филип Димитров) като депутат от листата на СДС. Там е член на комисиите за Национална сигурност, Образование и Земеделие. Участва като представител за България в процеса на трансформиране на Съвет за сътрудничество и сигурност в Европа (СССЕ) в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

След особено активна негова позиция, в българския парламент е приета декларацията, с която се осъждат военните действия между бившите Републики на Югославия. Също така в качеството си на депутат активно е съдействал за административната реформа на град Плевен, като е поканил експерти от Германия и е създал контакти за икономическа взаимопомощ с Германия и Украйна. А от няколко стенограми в Народно Събрание може да се види, че Нино Ставров е взимал много активна позиция по теми свързани с образование, като например се е противопоставял остро на намеренията преподавателите във висши военни училища да се хабилитират по различна процедура от общоприетата.

Първият път, когато става известен в медийното пространство за масовата публика, е може би на 13 ноември 1992 г., когато внася като съавтор с Чародей Чернев и Николай Слатински проект на Закон за разсекретяване на досиета на Държавна сигурност за народните представители от 36 НС. Може да си представите как това силно разбунва духовете в Народно Събрание. Според закона всеки депутат трябва да има право да види своето досие и дори да публикува данните от него публично, стига с тях да не се засяга трето лице. Това негово дело е част от една много дълга и мъчителна битка за разсекретяване на досиетата на ДС, която уви дори до днешен ден все още не е приключила напълно (но все пак ѝ се вижда края).

В края на съществуването на 36 НС името на Нино Ставров е въвлечено в един оръжеен скандал – т.нар. „Йеменска сделка“. Военното министерство тогава се опитва да продаде остарели и амортизирани танкове на Йемен за 11 милиона долара. Тогава в статии на 24 Часа и Капитал излизат експерти с твърдения, че цената била прекалено ниска. Сделката пък е осъществена от племенника на Нино Ставров, а освен това е с оръжейния търговец Али Букиар, който е учил именно в Долна Митрополия и се познава със Ставров. Всеки нормален човек, който не знае детайли, ще си каже, че има някаква голяма далавера в цялата работа. Истината обаче е по-различна. Според международен договор, България е трябвало да изведе от експлоатация 300 танка Т-55. С тази сделка сме продали немалка част от тях. Ако тя се беше провалила, реално ние е трябвало да ги нарежем за скрап, което в крайна сметка е щяло да доведе до това не да получим пари, а да платим за „удоволствието“ танковете да ги няма (нарязването на танк не е проста работа и обикновено излиза по-скъпо от метала, който отива за вторични суровини). Затова в случая аз лично основателно си мисля, че Нино Ставров е бил „сготвен“ (по модерна съвременна терминология). Не знам дали съм прав или не.

Така и завършва политическата му кариера като депутат. В следващите две Народни Събрания – 37 и 38 – той участва само като консултант по нормативната уредба свързана с националната сигурност. В правителството на Иван Костов явно се разочарова, след като се натъква на различни далавери (има книга, в която се споменава името му около проверки на бензиностанции на братя Василеви). Предполагам, че това е довело до конфликт с ръководството на ОДС и разочарован се оттегля напълно от политическия живот.

През 2000 г. заминава за САЩ, където в Университета Маями (град Оксфорд, щат Охайо) преподава за период от четири години. Лекционните му курсове са били за учители и част от тях е била свързана с представяне на структурата, качествата и особеностите на българската образователна система. След това се връща в България и се отдава на по-спокойни старини.

През 2015 г. е предложен за почетен гражданин на град Плевен, но за голямо съжаление (и срам!) общинските съветници са гласували „против“. Нино Ставров почива на 19.03 2021 г.