C, PHP, VB, .NET

Инфлацията в Унгария през 1945/1946 г. е най-голямата в човешката история. За да разберете за какво става дума, още в началото ще споделя историческите данни от Уикипедия за курс на пенгото към щатския долар:

• 31.04.1941 г. 5,06 за 1 долар
• 30.06.1944 г. 33,51 за 1 долар
• 31.08.1945 г. 1320 за 1 долар
• 31.10.1945 г. 8200 за 1 долар
• 30.11.1945 г. 108000 за 1 долар
• 31.12.1945 г. 128000 за 1 долар
• 31.01.1946 г. 795000 за 1 долар
• 31.03.1946 г. 1750000 за 1 долар
• 30.04.1946 г. 59000000000 за 1 долар
• 31.05.1946 г. 42000000000000000 за 1 долар
• 10.06.1946 г. 460000000000000000000000000000 за 1 долар.

Предистория.

След загубата на Първата световна война (ПСВ), Австроунгарската империя се разпада и Унгария става самостоятелна държава. Тогава приемат нова валута - корона, която е наследник на австроунгарската корона. Липсата на техника и средства на централната банка ги принуждава да изработят банкнотите с изключително евтин печат на слабозащитена хартия. Това прави фалшифицирането на короната изключително лесно, а от там може да се досетите, че инфлацията избухва.

Ако преди ПСВ австроунгарската корона устойчиво се е обменяла по курс около 5 за 1 щатски долар, до 1924 г. курсът за новата унгарска корона е достигнал до около 70 хиляди за 1 щатски долар. Въпреки последвала кратка стабилизация, става ясно, че не може да се продължава така и короната трябва да отиде в историята.

Въвеждането на пенго.

На 1 януари 1927 г. Унгария премахва от обръщение старата корона и въвежда нова валута - пенго. Обменният курс към този момент е бил 12500 корони за 1 пенго. Опитали са се да имитират, че пенгото е обвързано със златен стандарт, като са записали официално отношение на пенго към килограм злато, но това не е било реално, защото златото се продавало по съвсем други курсове (първоначално само като микс 50:50 с друга валута и то 1/5 от официалния грамаж за същите пари). По-нататък валутата се стабилизира и до 1930 г. пенгото успява да покрие златния си стандарт, а след това става една от най-устойчивите валути в Европа. Така останало до започването на Втората световна война (ВСВ), когато заради войната инфлацията започнала бавно, но сигурно да расте.

Икономическият колапс от ВСВ и нарастващата хиперинфлация.

В периода между 1940 и 1945 г. Унгария претърпява тежък разгром на икономиката. До края на войната около 90% от индустрията на държавата е унищожена, а от там икономиката изпада в тежка криза. Пенгото започнало да се обезценява, но поради военното положение всичко било по-особено и курсът му често бил удържан изкуствено. Например с репресии от страна на военните търговците били принуждавани да фиксират цените си и така инфлацията някак била удържана. Затова реалната инфлация не била ясно видима във военната обстановка. Оценките са били, че пенгото се обезценило няколко десетки пъти спрямо щатския долар (не, че някой ги е омбенял тогава), но това не е било нищо спрямо това, което щяло да последва.

Хиперинфлацията на Унгария в периода 1944-1946 г.

Представяте ли си да се събудите и да установите, че имате почти два пъти по-малко пари днес, отколкото сте имали вчера? Точно това се е случвало в пика на хиперинфлацията.

След като войната за Унгария приключва, икономиката е в тотален колапс и проблемите с валутата ескалират. За определени периоди цените на стоките започнали да се се удвояват в рамките на половин ден! Така последователно се появяват мерните единици милпенго (милион пенго) и бързо след това билпенго (трилион пенго). На 11 юли 1946 г. е отпечатана последната банкнота от 100 милиона билпенго (това е 100 квинтилиона пенго). И даже тя не била най-голяма от всички. Бил подготвен проект за банкнота от 1 милиард билпенго (еквивалентна на 1 секстилион пенго или единица с 21 нули пенго) и такива са били дори отпечатани като мостри, но не се е стигнало до въвеждането им в обръщение. Не е имало банкнота с по-голям номинал в историята на човечеството.

Така между 1945 и 1946 г. парите в Унгария практически не са имали никакво значение. От 1 януари до 30 юли 1946 г. е циркулирала и алтернативна валута, наречена адопенго (пенго за данъци), която е имала особен статут и не е можела да се ползва свободно от гражданите - била е само за държавни дела и междубанкови операции. Чак в последния месец е имало и свободно нейно обръщение. Тя също е страдала от хиперинфлация, но по-слабо спрямо обикновеното пенго.

Съветската армия, която е окупирала държавата, също е напечатала свои собствени военновременни пари, които също са били закратко в обръщение. Последните пенго монети са били пуснати през 1945 г. и са били алуминиеви. След това не е имало никакъв смисъл да съществуват.

Какво се случва след юли 1946 г.

Валутите пенго и адопенго престават да съществуват и за са сменени от форинта. На 1 август 1946 г. той е въведен официално по курс 1 форинт за 4×10^29 пенго, т.е. премахване на 29 нули и делене на 4. Към адопенгото курсът е бил 1 форинт за 200 милиона. Обвързали го със злато по курс 1 килограм за 13210 форинта, което бързо стабилизирало валутата. Така форинта останал устойчив за следващите две десетилетия. После постепенно започнал да пропада. През 90-те успява да се стабилизира, но от 2008 г. насам е с устойчива тенденция за срив спрямо еврото и долара (намалил е стойността си два пъти).

Бонус факт. Голям проблем в първата и втората година от въвеждането на форинта е бил липсата на хартия. Печатането на пенго преди това е било изчерпило всички налични хартиени ресурси на държавата. Затова трябвало да внасят хартия от чужбина.