C, PHP, VB, .NET

Всички знаете за това колко високи постижения постигат азиатските държави по международни ученически състезания. А знаете ли каква е цената, която се плаща зад това?

През 70-те години на миналия век публичното образованието в Южна Корея (една от топ 10 държавите по PISA днес) е било на доста занемарено ниво. По-амбициозните родители били крайно разочаровани от държавно-финансираните училища, но обучението в тях било задължително. Така започнала масова практика за „доучване“ с частни уроци. Родителите започнали масово да записват децата си на частни школи, които работели след нормалния учебен ден. Повечето били т.нар. „вечерни училища“ - такива, които работят от 18 до 21-22 часа. Представете си как едно дете започва училище в 8 сутринта, учи в общинското училище целодневно до към 16-17, след което преминава към частно училище за още 3-4 часа, където да доучва. Реално режимът му е учи-спи-учи-спи... Това разбира се не се е случвало през целия период на училищно образование. Концентрацията на учене в такъв режим се фокусира предимно при класовете, след които има важни изпити, свързани с кандидатстване (еквивалент на нашите НВО и матури). Но имало и явна тенденция към разрастване. Все повече ставали примерите за хора, които записват децата си на школи още от първи клас.

През 80-те години на миналия век в Южна Корея е започнала образователна реформа. Основната ѝ идея е, че трябва да се намали въпросното частно образование и да се даде по-голямо равенство между класите. Основанието било, че по-богатите семейства могат да осигурят сравнително лесно скъпите вечерни училища за децата си, но има бедни хора, които не могат. По този начин се създава класово разделение, което според политиците било лошо за обществото.

Реформата нямала нищо общо с повишаване на качеството на общественото образование. Първоначално се опитали да забранят вечерните училища. Повечето от тях продължили да работят нелегално. Засилването на контрола и увеличаването на санкциите само изместило фокусът от школите към още по-скъпите частни уроци. Борбата на държавата с нелегалните частни уроци явно била обречена.

Стигнало се до нова идея - да се въведат безплатни обществени вечерни училища за всички ученици, които желаят. Основанието било, че щом държавата не може да забрани частното образование, тя ще започне да го конкурира. Създали концепцията за „вечерно самообучение“. То давало свободен достъп за всеки ученик до сградата на общинско или държавно училище през вечерно време, където децата да могат да си пишат домашните работи под надзора на дежурни учители.

Идеята за използване на взаимообучителен метод (учениците да си помагат едни на други) постепенно се е изродила в традиционна „занималня“. И вероятно точно така е било заложено. Получил се просто по-дълъг учебен ден за почти всички деца в държавата. Постепенно над 1900 от общо 2258 училища предложили не само допълнително безплатно обучение до 20-21 часа (някои дори до 23:00!), но дори и т.нар. „нулев час“ (по желание на родителите учебния ден започвал със „сутрешен час за самоподготовка“). В някои по-крайни случаи се оказвало, че децата стоят всеки ден на училище от 7 часа сутринта до 23 часа вечерта!

Създадената система за учене извън времевия интервал от 8 до 16 часа не е задължителна. Практиката обаче показва, че който не се възползва от допълнителните часове, изостава. Така постепенно повечето ученици в Южна Корея реално са принудени да учат 5-6 допълнителни часа всеки ден. Безплатното образование като цяло продължава да не е на високо световно ниво, което може да се потвърди поради факта, че частните вечерни училища и частните уроци изобщо не са изчезнали, а продължават да са си масова практика (оборотът им е общо над 20 милиарда щатски долара годишно). Количествените натрупвания на допълнителни часове за учене все пак в крайна сметка си казват думата. Южна Корея в днешни дни е традиционно в челните места при международни класации за постижения в образованието. На каква цена обаче се случва това...

Значението на състезателния елемент в образованието в Южна Корея може да илюстрира с примера, че там има т.нар. „учители-суперзвезди“. Това са много известни хора, които дават частни уроци само за децата на най-богатите хора. Такъв например е Ким Ки-хуун, който е учител по английски език и стана популярен по света като учителят, който е заработил 4 милиона щатски долара от частни уроци онлайн през 2013 г.