C, PHP, VB, .NET

Роден в Бразилия, като младеж Карлос получил прякор Кайзера заради марката бира, която предпочитал да пие. Човекът имал добри физически показатели и бил доста силен, но нямал добри умения да играе футбол. Мечтата му обаче била, цитирам: да стана футболист, но без да играя футбол.

Самият той бил обаятелен като личност. Затова започнал да се върти в средите, където се събират футболисти. Оказало се, че прякорът му доста помагал, защото тогава изключително популярния футболист Франц Бекенбауер имал същия. И така завързал сериозни приятелства с известни личности като Карлос Торес, Рикардо Роча и Ренато Гаучо. Именно те го препоръчали и бил нает да играе в мексиканския отбор Пуебла. Тактиката, която изградил там, започнал да прилага и в бъдеще при всеки следващ отбор:

1. Подписва нарочно кратък едногодишен договор и отказва дългосрочни ангажименти;
2. Първите няколко седмици твърди, че има проблеми с физическата подготовка, поради което основно се занимава с натоварващи упражнения за тялото, където е силен и успява да впечатли треньорите;
3. Когато започне тренировка с останалите, симулира контузия с разтягане на подколянното сухожилие - тогавашните технологии не са можели да го изследват и потвърдят, поради което лекарите просто го приемали на доверие;
4. Когато от клуба започвали да мрънкат и да се усъмняват, той използвал връзки с близък негов зъболекар, който декларирал тежка инфекция. Друг път използвал мобилни телефони-играчки, с които симулирал разговори на чужд език пред треньори и съотборници, за да покаже, че е търсен за трансфер в чужбина и съответно за известно време изчезвал. И правил куп други подобни неща, с които да отложи колкото се може по-дълго изхвърлянето му от клуба;
5. Накрая придумвал мениджърите, че е по-добре да го продадат другаде, за да имат поне някаква полза от него.

Завръщайки се в Бразилия през 1979 г., накарал негови приятели-журналисти да напишат възхваляващи качествата му статии. Измислили история как бил поканен да получи мексикански паспорт, за да постъпи в националния им отбор. Това, заедно с връзките му с известни футболисти, го уредило директно с трансфер в известния клуб Бутафого. Приложил гореописаната тактика и успял да се задържи повече от година. Издал се говорейки по мобилния телефон имитирайки английски език, защото докторът на клуба говорил перфектен английски и като чул нелепите глупости, които говори, естествено се усъмнил.

Кариерата му не свършила дотам. Мениджърите на Бутафого не искали да останат прецакани и набързо уредили Кайзера с трансфер във Фламенго през 1981 г. Там историята с фалшивата контузия се повторила - имитирал травма за няколко месеца и живеел живот на футболист, но само извън терена. От Фламенго така и не успели да го разконспирират, въпреки че не изиграл нито един мач (не попаднал в състава дори като резерва). Обаче успели да го рекламират много добре пред известния аржентински мениджър Хорхе Буручага и го продали на Атлетико Тарелес, откъдето бил преотстъпен бързо в Индепендиенте.

След скромен и срамен престой в Аржентина, през 1985 г. се завърнал обратно в Бразилия, но този път сравнително по-скромния клуб Бангу. Там решил, че е време да украси биографията си и започнал да разправя как с Индепендиенте през 1984 г. е спечелил Копа Либертадорес и Интерконтиненталната купа в мач срещу Ливърпул. Всичко било изключително достоверно, защото в Индепендиенте по онова време е имало млад играч с име Карлос Енрике - само, че Карлос Алберто Енрике, който по-късно става национал на Аржентина и печели Копа Америка през 1991 г. Имената се изписвали леко различно (Henrique за нашия герой и Enrique за онзи, за който се представя), но това се приемало като просто разлика в езиците между двете страни. Историята му била достоверно изглеждаща!

Фалшивите контузии продължили. Успял да НЕ изиграе нито един мач, но се уредил с трансфер в Европа във втородивизионния френски отбор Газелек Аячо, където играел негов приятел и бил препоръчан. Там за нещастие му спретнали изненада - тренировъчна сесия за представяне пред феновете. Той нямало как да впечатли никого с футболни качества и затова решил да направи шоу - взел голяма значка на клуба и започнал да рита една по една топки в публиката, като всеки път целувал значката. Това се харесало на феновете и те започнали да го аплодират.

Но... така и не играл за отбора. Всъщност бил хванат бързо в измама и сам се върнал обратно в Бразилия, където буквално се укривал няколко месеца, за да не разбере никой, че не е във Франция. Предвидливо обаче си бил направил доста снимки с екипа на клуба, които му били сериозно доказателство, че е играел сериозно там. След време решил да е крайно нагъл - накарал приятел-журналист да напише статия, в която се казва как Карлос Кайзера е бил топ голмайстор на френския клуб!

Кой мислите, че го е наел през 1987 г. след тази история? Добрият стар клуб Фламенго! Естествено се „контузил“ и колелото се завъртяло. Тогава набързо го продали през 1988 г... отново в Бангу. И отново се „контузил“. След което започнал възстановителни тренировки... и така се подготвял за нов трансфер. Тогава обаче случило и нещо опасно за Кайзера - мениджърът на клуба се ядосал, че го гледа само да тренира, и изведнъж решил: възстановяващ се, не възстановяващ се, ще го вкара като резерва в един мач. Отборът за нещастие губел с 0:2 и... мениджърът на клуба наредил на треньора да вкара Карлос в игра.

Мислите, че е играл ли? Ами не. Още преди да влезе на терена той налетял на бой и започнал да обижда фен от трибуните. Съдията моментално му показал червен картон... След мача обяснил, че фена го е напсувал и го е нарекъл „крадец“. Това спасило кожата му и успял да се задържи още цели шест месеца в клуба! Естествено в крайна сметка вбесил всички и го продали на нов отбор - Флуминезе.

Историята на Кайзера във Флуминезе завършва повече от срамно за него през 1989 г. Отново имитирайки разговори с английски агенти, един от помощник-треньорите го разкрива. Този път няма трансфер и затваряне на очи в името на парите - направо го изхвърлят от отбора и му прекратяват договора.

Никакво отказване! Същата година е нает от известния отбор Вашку Да Гама, но не за да играе (от там явно вече са знаели, че е футболист-менте), а с изричното условие да помогне на негов приятел, който бил много добър футболист, но имал проблеми с алкохола. Кайзера не пиел и имал репутация на много достоен човек. И определено бил обаятелен и вдъхновяващ като приятел! Това проработило - свършил си работата много прилично, за което от клуба били доволни. За награда му уредили трансфер и излъгали отбора от САЩ Ел Пасо Сиксшутърс. Постоял в щатите няколко месеца и набързо се усетили, след което го трансферирали обратно в Бразилия в Америка-RJ.

Кариерата на Карлос Кайзера завършва изключително неочаквано за всички. Той се урежда в трансфер в... Бутафого!!! Да, онзи отбор, който в началото на кариерата му открива измамата му. Новото ръководство явно не са проверили достатъчно добре досието му и не са разбрали, че вече е „играл“ при тях. След няколкомесечен престой, Карлос решава през 1992 г., че е време да се откаже от футболната си кариера на 29-годишна възраст. Нападателят приключва с футбола с 0 гола и нито едно излизане на терена. След време признава публично за всичките си измами.

През 2016 г. излиза филма „Кайзер! Най-добрият футболист, който никога не е играл футбол“. През 2018 г. със същото заглавие излиза и книга. Ако футболът е цар на спортовете, то Карлос Кайзера определено е цар на измамите във футбола.