C, PHP, VB, .NET

В България терминът Антарктида обикновено се свързва с проф. Пимпирев, експедиции и научни изследвания. Разбирането обикновено е, че тази слабо изследвана територия е необитаема и се използва само за научни бази. Зловещи условия, в които могат да оцелеят само най-добре подготвени хора със скъпа екипировка, нали? Континента обаче си има цивилно население! Не само това, но има и... местно население - хора, които са се родили там!

Официално първото бебе, което се е родило в Антарктика (не континента, а областта с прилежащите му води и острови), е момиченцето Солвейг Гунбьорг Якобсен (през 1913 г.), но то реално е родено при китоловната база на остров Южна Джорджия, която е меко казано далеч от самия континент Антарктида. Затова ще пропусна неговата история.

Исторически апетити към Антарктида всъщност не са били много. Първи териториални претенции прави Франция в първата половина на 19 век, а Великобритания, Нова Зеландия и Австралия се появяват там чак в началото на 20-ти. Изненадващо през 1940 г. се появява Норвегия, а за кратко и Германия с т.нар. „Нова Швабия“. Експедициите на норвежци и германци в крайна сметка отварят очите на двете държави, които се намират най-близко до континента - Чили и Аржентина. Опасявайки се, че ще изпуснат някоя златна възможност и ще загубят ценна земя под носа си, те използват размирното време на Втората Световна Война и съответно правят свои собствени експедиции, с които също правят териториални претенции за земи на континента.

Както може да се досетите, не закъсняват и конфликтите между изредените държави. Великобритания се е чувствала собственик на земите, които двете южноамерикански държави „завземат“ и това нямало как да мине без показване на мускули. Основна ябълка на раздора била най-близката до Южна Америка част от континента - тя е що годе еднакво близко до Чили, Аржентина и до Фолклендските острови, които Великобритания смятала за свои. Именно близостта прави тази част от Антарктида апетитна хапка. Напрежението растяло, а дипломацията не вървяла добре. В крайна сметка никоя от страните нямала силен коз в ръката си. Аржентина решила да поправи това и да си изфабрикува такъв.

В края на 1977 г. диктаторът Хорхе Видела изпраща капитан Хорхе Палма с експедиция от военни, за да направят база на континента. С въпросната експедиция капитанът закарва и своята бременна жена Силвия. Така на 7 януари 1978 г. се ражда Емилио Палма - първото бебе, което е родено на самия континент Антарктида. Заедно с тази експедиция заминават още седем цивилни семейства, чиято цел била именно да създадат местно население от „антарктици“ и по този начин Аржентина да предяви претенции към целия континент.

Отговорът на Великобритания не закъснял. Разбира се не основно заради бебето в Антарктида, а предимно заради другите териториални спорове, през 1982 г. избухва кратката Фолкландската война, в която Аржентина е разгромена.

Отговорът на Августо Пиночет от страна на Чили се забавя, но в крайна сметка те също правят местен жител на 21 ноември 1984 г. - Хуан Пабло Камачо. Тяхната тактика обаче била още по-развита - те не просто изпратили семейства с жени, които да родят там, но решили да направят така, че заселилите се семейства да заченат децата си на ледения континент.

В крайна сметка 11 бебета са родени на Антарктида през тези години - осем аржентинчета и три чилийчета. Така установените от двете държави бази и до ден днешен са единствените, в които живее цивилно местно население. В базите има училища, а чилийската дори си прилича на малко градче - има мобилна мрежа за телефони и интернет, офис на мобилния оператор, клон на банка, и др. В други бази на континента също има някакви форми на училища, а в руска база дори има черква, но само Чили и Аржентина могат да се похвалят с наистина местно антарктическо население.

Е, това местно население не успява да трогне и накара другите държави да признаят каквито и да е територии. Антарктида все още продължава да се счита за международна територия и никой не е признал владението на земя на друг. Съществува един крехък документ наречен "Antarctic Treaty System", в който в общи линии всички замесени с дейност на континента са се съгласили да не се развива никаква военна дейност, да няма добив на полезни изкопаеми и да няма замърсяване, за да може хабитатът там да се съхрани в максимално автентичен вид. Документът обаче не урежда териториални претенции, а такива кога гласно, кога негласно все пак има.