C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Разходка в планината

Публикувано на 27 декември 2009 в раздел Лада Нива.

Първоначално всъщност идеята беше за разходка на село. Домашното винце вече беше готово и решихме да отидем да напълним няколко туби през почивните дни. Натоварихме Нивата с доста багаж - даже едвам събрахме кучето:

Пътуването беше безпроблемно. Изкачването на Петрохан беше малко тежичко за Нивата особено с по-големите гуми. Все пак пристигнахме за разумно време. Още на входа ми направи впечатление новата тоалетна:

Както виждате направена е втора плоча. Първата беше пред разпад, понеже строителят ни "беше направил услуга" като "спестил цимент". Сега всичко е културно - скоро ще си има и врата. Берра много бързо се ориентира в обстановката. Разгони десетината котки, които се бяха настанили в двора и стана бързо господарка. Вечерта се настани удобно на леглото:

Котките обаче се върнаха и тя побесня. Успя да счупи един прозорец и беше наказана. На сутринта се оказа, че е била права - котките бяха изяли една риба окачена високо под верандата. Извиненията ми към нея бяха закъснели. Печката беше напалена и си направихме нещо като малка сауна:

После вечеряхме. Направихме си кърначета на скара:

Преди лягане излязохме по нужди. Естествено попаднахме на котка:

На другия ден малко преди тръгване дойде съседа. Каза, че миналата вечер е изоставил една коза в планината, защото не можела да ходи. Помоли да отидем с Нивата, за да я вземем. Естествено нямаше как да откажа!

Отначало тръгнахме по черен път, после по нещо като път и накрая импровизирахме без наличие на компас. Все пак открихме мястото, но козата я нямаше:

Положението се усложняваше заради мъглата:

Тревата пък беше много мокра - колата се държеше все едно, че е върху лед:

Обиколихме местността и слязохме по задния склон на планината. От козата нямаше ни вест ни кост:

На връщане един наклон ме узори много. Започна едно буксуване и едвам едвам го изкачих. Вярно - беше доста стръмно и много кално, но причината се оказа друга... Изкачил съм го на ръчна спирачка. Резултатът като се прибрахме беше следния:

Бяхме се "изкъпали" що годе прилично:

Решихме да поизплакнем колата с маркуча. Поне да свалим едрата кал:

Така заминахме за София. На връщане изкачих Петрохан с бавните скорости. Беше доста по-сгодно - нямаше я "липсващата" междинна между 2ра и 3та. По пътя си купих и един бинокъл за 10 лева:

Доколко е добър не знам. Уж бил от военните, но по-скоро е менте. Изглежда нов:

Вижда се що годе добре по съседните блокове :)

 



2 коментара


  1. Спомени...

    Ето, че съм ви липсвал! Когато аз загубих цяло стадо (около 50 кози) - всичките ги намерихме из непознатата планина :Р

    Този тип бинокли бяха с кожена каишка (доколкото помня), а тоя ми мяза на имитация.

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*