C, PHP, VB, .NET

Сред обикновените хора "извън пътя" всъщност означава "каране по нещо друго различно от асфалт или паваж". В този смисъл за "извън пътя" може да се приемат и черните пътища. Това обикновено са автомобилни пътеки през къра, нивата, поляната, около язовирите (рибарските пътища) и др. Характерна особеност на тях е, че обикновено се образуват т.нар. "коловози" - гумите на автомобилите, минавали по тях образуват бразди по протежението на пътя. Друга е, че при дъжд обикновено са изключително хлъзгави и много кални.

1. Движение по коловози: Ако пътя, по който се движите е направен от леки автомобили, то с Лада Нива вие едва ли ще имате какъвто и да е проблем - просто следвайте коловоза, бъдете нащрек за дълбоки дупки или бабуни (през тях минавайте или с натиснат съединител или бавно и внимателно) и няма да имате грижи. Ако обаче трасето е традиционно по-трудно, то по него вероятно минават предимно по-тежки машини като камиони, големи джипове, трактори. Бедата при Лада Нива е, че тя хем е джип, хем не е достатъчно голям. Както с обикновените коловози се справя със замах, така при големите обикновено не се справя добре. Лесно ще познаете опасния коловоз по дълбочината му. Очевидно ясно е, че ако вкарате и четирите си гуми в коловози, които са по-дълбоки от вашия просвет, то колата "ще легне по корем" и колелата ще увиснат безпомощни във въздуха. Подобни коловози са традиционни за полукамиони като джиповете УАЗ, които са доста популярни у нас. А как да преминем по такъв път с дълбок коловоз?
   • Първата възможност, която трябва да прецените е дали няма да може да карате встрани успоредно до коловоза. Ако въобще това е възможно, то ще бъде само в сухо време и на твърда почва (т.е. почвата в района попринцип трябва да е твърда, а коловозите да са се образували по време на нетипичен голям дъжд). Добър знак е ако покрай пътя с коловозите има ниска зелена трева или тръни, ниски храсти. Ако обаче виждате висока тревна растителност, очевидна дълбока кал или нещо, което съмнително изглежда на мочурище - въобще и не пробвайте, защото затъването е почти гарантирано. Проверете преди всичко и бъдете внимателни! Дори да ви се е отдала такава възможност - отново при първа възможност се върнете обратно при коловоза (т.е. когато сте видели, че той е достатъчно плитък за вас). Винаги е препоръчително да минете по проверен път, откъдето вече някой друг е минавал!;
   • Карането с едната гума встрани от коловоза, а другата върху "островчето" посредата между двете бразди е другата "тактика", която се предприема в такива случаи. Преди да предприемете такъв заход преценете коя от двете възможни страни ще бъде по-лесна за движение. Ако например пътя е под страничен наклон, то долната му част (по-ниската) ще бъде по-правилното решение. Гледайте и в далечината за евентуални препятствия. Независимо бързо или бавно - карайте много прецизно! При всички положения се опитвайте да направите всичко възможно така, че да не ви се налага да пресичате коловозите, за да преминете от другата страна - Лада Нива стандартно няма хидравлика, т.е. когато гумата пропадне в дупката, тя сама ще завие в посока по протежение на коловоза, а вие едва ли ще имате сила в ръцете, за да удържите волана. Ако все пак ви се наложи да прескочите такива дълбоки коловози, то се старайте гумите ви да преминават почти напречно (но не под прав ъгъл) на тях и при всички случаи не вкарвайте и четирите колела в дупките едновременно (най-добре е когато преминавате с колелата едно по едно през дупка). Ако ъгълът ви на заход е прекалено малък, то гумата ще се извърти по посока на коловоза и ще пропаднете. Ако ъгълът ви е прекалено близо до правия ъгъл, то ще пропадате едновременно с две колела в коловоз. Впрочем дори второто е работещ вариант, но най-добре е да се научите да минавате "леко диагонално"..
2. Излизане от дълбок коловоз: Липсата на хидравлика тук естествено си казва думата - излизането от дълбоки коловози не е лесна работа. В общи линии ще ви е нужно поне малко пространство за заход към препятствието с възможно по-голям ъгъл. Ако например искате да излезете от коловоза вляво, то първо изместете колата максимално вдясно (така, че гумата да опре в десния борд на коловоза). Чак тогава се опитайте с възможно най-навит наляво волан да се измъкнете. Ще ви трябва сила при удържането на волана. Тук поне Лада Нива обикновено има леко предимство пред другите подобни джипки и то е, че тя се кара с традиционно по-тесни гуми, т.е. ще имате повече "пространство за шаване" вътре в коловозите.
   
3. Преминаване през дерета: При преминаването от другата страна през дълбоки коловози препоръчах да става почти напречно. Когато става въпрос за дерета обаче положението е по-различно. Коловозът обикновено е тънка бразда и при напречно преминаване гумата ви ляга върху двата му борда едновременно. Деретата са значително по-широки - понякога колкото цял автомобил, а може в комбинация на това да са и много дълбоки. Тоест тук задачата е съвсем друга и зависи от т.нар. "максимален ъгъл за атака". При Лада Нива това е ъгълът образуван от правата допирателна до гумата, преминаваща през върха на бронята  и хоризонталния път. Ако дерето е достатъчно дълбоко и "остро", и по-точно ъгълът образуван от склона и вертикалната ос е по-остър от ъгъла ви за атака, то колата ще удари с бронята си в дъното на дерето и... следват неприятности. Затова деретата трябва да се преминават максимално "диагонално", т.е. колкото се може повече по тяхното протежение. Ако не сте напълно сигурни в ситуацията, то превантивно включете блокажа на раздатъчната кутия. Това, за което трябва да се внимавате при такъв заход е да не "увиснете", т.е. две колела по диагонал едновременно да останат във въздуха - получава се тогава, когато с едното задно колело сте стъпили на единия борд, а с диагоналното му предно сте стъпили на другия - тогава ако дерето е достатъчно тясно и дълбоко другите две колела увисват във въздуха и въпреки блокажа вие няма да можете да придадете теглителна сила;
4. При проливен дъжд: Както споменах в началото, черните пътища нерядко водят до "кални бани". Ако внезапно завали дъжд, то твърдата преди това настилка мигновено може да се превърне в хлъзгава кал. Всъщност толкова хлъзгава, че усещането зад волана ще е, че сте върху лед. На първо време трябва да знаете, че Лада Нива не е от тежките джипове, които "копаят" в калта. Напротив - тя е лека, със слаби мостове и няма излишни конски сили. Затова подобни трасета обикновено трябва да се преминават "динамически" - с възможно най-висока (безопасна!) скорост. Обикновено най-често това е трета или четвърта-бавна (има се предвид бавна предавка на раздатъчната кутия). При всички положения поддържайте високи обороти на двигателя така, че при достигане на сложен участък, в който може да забуксувате, да имате освен инерция и аванс. Важно е да се отбележи, че при превключване на по-ниска предавка трябва преди да отпуснете съединителя задължително да подавате малко газ, за да изравнявате оборотите на колелата с тези на двигателя! Така се избягва характерното блокиране на колелата, от което следва занасяне (на сух асфалт не се усеща). И все пак при "динамическия подход" внимавайте за дупки и бабуни по пътя - често се получават подскачания на целия автомобил, от което напълно губите управление докато не паднете обратно на земята! Когато високата скорост не е възможна, то карайте бавно и внимателно, като при нужда включвайте блокажа. Ако при подаване на повече газ колата въобще не ускорява, то вие буксувате - по-добре е да не го правите, защото "се закопавате" и става по-лошо, т.е. отпуснете газта . В такъв случай опитайте да карате на "полусъединиел". Ако все пак се закопаете, в такива ситуации винаги бъдете готови да сложите ботуши, дъждобран и винаги имайте лопата под ръка. Ако сте с две или повече коли - карайте бавно и при нужда ги дърпайте една-друга с въже. Ако сте сам и имате пасажер - накарайте го да бута (като предварително се прежали, че ще стане кален от глава до пети). Преди да направите това обаче се опитайте с характерното движение "напред-назад", но ако не се вижда видим резултат от самото начало, то не настоявайте! По-добре слезте и потърсете нещо, което да подложите под гумите;
5. Използване на крика при затъване в кал: Аз и друг път съм писал - в такива случаи крика ви трябва да е по-малък от щатния. Причината е, че когато сте закъсали, то няма да имате достатъчно място, за да го вмъкнете под колата. И така, след като се окаляте до уши и все пак повдигнете колата с хидравличен крик вече ще може да подложите дъска (която винаги си носите със себе си), клони или в камъни под гумите си и да си създадете изкувствена твърда почва, по която да преминете проблемния участък. Има и друга груба тактика при наистина дълбока кал - след като я вдигнете максимално с крика, бутнете колата с всичка сила (препоръчително е да не сте сам). Така тя ще се "прекатури" и ако не сте по средата на огромна дупка - най-вероятно ще успее да премине "с една крачка напред". После повтаряте упражнението докато достигнете до място, където може да излезе на собствен ход. Естествено имайте предвид, че е изключително важно ако въобще правите такова нещо, то да бутате колата в посока надолу по наклона (ако има такъв), а не срещу него! Иначе освен, че не правите практически нищо полезно, то рискувате колата да се хлъзне към вас и да ви нарани. Крикът при такова бутане естествено ще падне, но не е изключено да направи и щета по ламарините на колата или агрегат, до който е в близост - имайте го предвид така, че преценявайте къде е най-удачно да го сложите. Обикновено носачите на колата са най-правилното място;
6. Изваждане с две въжета: Ако сте с две коли и едната е закъсала, то стандартно другата ще успее да я извади с теглене с въже. Ако обаче закопаването е много сериозно, то и това не е гарантирано. Ако теглещата кола е много лека, то тя просто ще пробуксува и няма да може да помогне. Възможен е обаче и вариант теглещата кола да е много мощен и тежък автомобил. Например ако сте повикали на помощ трактор. Тогава обаче се появява другия проблем - късането на въжето за теглене или още по-лошо - ухото за теглене на автомобила. В такива случаи не е нередно за кратко да използвате следната "ерес" - две въжета за теглене едновременно за двете различни уши. Важно е доколкото е възможно преди прилагането на теглително усилие да ги опънете заедно и поравно (иначе все едно нищо не сте направили). Този способ помага само и единствено при първоначалното усилие - в първоначалния момент на излизане от ямата. Ако трябва да теглите колата по-дълго, то тактиката с две въжета не е работеща, даже е противопоказна. Причината е, че теглителното усилие ще пада ту върху едното ту в другото въже и то като серия от динамични удари. Тоест със сигурност ще скъсате поне едното въже! И не забравяйте - винаги при теглене се погрижете да няма зяпачи наоколо!