C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Детерминанти от n-ти ред

Публикувано на 05 юни 2014 в раздел Линейна алгебра.

От предишното упражнение знаем, че основните правила за решаване на детерминанта са две - развиване по ред/стълб и привеждане в триъгълен вид. Нека сега опишем всички основни свойства на детерминантите (някои от които вече бяха споменати в предишното упражнение).

Свойство 1. Ако умножим ред/стълб на детерминанта с число и го прибавим към друг ред/стълб, детерминантата не се променя. Това е основното свойство, което ще използваме, за да привеждаме детерминантите в триъгълен вид.

Свойство 2. Ако детерминанта има изцяло нулев ред или изцяло нулев стълб, то тя е равна на нула. Причината за това е, че ако развием по този ред/стълб, то всяко едно от събираемите ще е умножено по нула, следователно целия сбор ще е нула. Например:

|123000211|=0.(1)2+1|2311|+0.(1)2+2|1321|+0.(1)2+3|1221|=0

Свойство 3. Ако детерминанта има два пропорционални реда/стълба, то тя е равна на нула. Това е пряко следствие от предишното свойство, защото ако умножим единия ред/стълб с коефициента на пропорционалност с обратен знак и го прибавим към другия ред/стълб, резултата ще е нулев ред/стълб. Например да разгледаме детерминантата:

|1211222244442122|

Виждаме, че втори ред и трети ред са пропорционални, с коефициент на пропорционалност 2. Следователно умножаваме втори ред с числото (-2) и го прибавяме към трети ред:

|1211222200002122|=0

Свойство 4. Ако един ред се получава като линейна комбинация от други редове, детерминантата е равна на 0. Това отново се получава като следствие на свойства 1 и 2. Например:

|123211545|

Трети ред е линейна комбинация на другите два - (5,4,5) = (1,2,3) + 2.(2,1,1). Значи можем да го сведем до нулев ред в две стъпки - първо умножаваме първи ред по -1 и го прибавяме към трети ред:

|123211422|

И умножаваме втори ред по (-2) и събираме с трети ред:

|123211000|=0

Свойство 5. Ако умножите ред или стълб с число, цялата детерминанта се умножава с това число. Например:

|1121221244882142|=4.|1121221211222142|

Свойство 6. Ако транспонирате детерминантата, тя не се променя. Тоест detA = detAt

Свойство 7. Ако размените два реда/стълба, детерминантата си сменя знака. Ще използваме това свойство, когато трябва да приведем детерминантата в триъгълен вид.

Свойство 8. detA.B = detA.detB

С помощта на тези свойства вече можем да решаваме и детерминанти от n-ти ред.

Задача 1. Решете детерминантата:

Δn=|y0000xy0000xy00000y0000xy|

Решение: Виждаме директно, че над главния диагонал всички елементи са равни на 0. Следователно детерминантата е в триъгълен вид. Следователно решението е произведението на елементите по главния диагонал:

Δn=yn

Задача 2. Пресметнете детерминантата:

Δn=|1111110111110111110111110|

Решение: Умножаваме първи ред по (-1) и го добавяме последователно към всички останали редове. Ще се получи следното:

Δn=|1111101000001000001000001|

Тази детерминанта вече е в триъгълен вид, следователно тя е равна на произведението на елементите ѝ по главния диагонал:

Δn=1.(1)n1=(1)n1

Задача 3. Пресметнете детерминантата:

Δn+1=|11111111x111xn1111xn1111|

Решение: Умножаваме първи ред по (-1) и прибавяме към всички останали:

Δn+1=|11111000x1100xn11000xn10000|

За да сведем детерминантата в триъгълен вид трябва да разменим първия с последния ред, втория с предпоследния, третия с пред-предпоследния и т.н. При всяка размяна детерминантата ще си променя знака. Общия брой на размяните на n+1 елемента е цялата част на числото (n+1)/2 (ако n+1 е четно, то ще имаме точно деление, в противен случай взимаме цялата част - средния стълб няма да бъде местен). Така получихме детерминантата:

Δn+1=(1)[n+12]|111110x11000000xn1100000xn1|

Вече можем да намерим и крайния отговор:

Δn+1=(1)[n+12].1.(x11).(x21)...(xn1)

Детерминанта от тип "Пачи крак" наричаме детерминанта от вида:

Δn+1=|a0b1b2bn1bnc1a1000c20a200cn100an10cn000an|

Детерминанти от този тип винаги могат да бъдат решени по следния начин - умножавате (n+1)ви ред с (-bn/an) и прибавяте към първи, умножавате (n)ти ред с (-bn-1/an-1) и прибавяте към първи, (n-1)ви ред с (-bn-2/an-2) и прибавяте към първи..., умножавате втори ред с (-b1/a1) и прибавяте към първи. По този начин всички числа от b1 до bn ще станат 0. Детерминантата ще има следния вид:

Δn+1=|A0000c1a1000c20a200cn100an10cn000an|

където числото A се получава от натрупването на елементите под него умножени със съответния коефициент:

A=a0c1b1a1c2b2a2...cnbnan

Вече можем да изчислим детерминантата като произведение на числата по главния диагонал:

Δn+1=A.a1a2a3...an=a0...anc1b1a0a2...anc2b2a0a1a3...an...cnbna1...an1

Или записано по точно това е:

Δn+1=i=0naij=1ncjbja0...aj1aj+1...an

Задачата може да бъде решена аналогично като правите нули по първи стълб, вместо както беше показано по-горе по първи ред.

Задача 4. Решете детерминантата:

Δn+1=|1111177000707007007070007|

Решение: Умножаваме всички стълбове от 2ри нататък с (-1) и ги прибавяме към първи стълб:

Δn+1=|1n111107000007000007000007|=(1n).7n

Задача 5. Решете дeтерминантата:

Δn=|a1xxxxxa2xxxxxa3xxxxxan1xxxxxan|

Решение: Умножаваме първи ред по (-1) и го събираме с всички останали редове. Ще се получи детерминантата:

Δn=|a1xxxxxa1a2x000xa10a3x00xa100an1x0xa1000an|

Това вече е детерминанта от тип "Пачи крак", която се решава по познатия начин. Отговорът е:

Δn=a1(a2x)...(anx)i=2n(xai).x.(a2x)...(ai1x)(ai+1x)...(anx)

Задача 6. Решете детерминантата:

Δn=|2100012100012000002100012|

(по главния диагонал имаме 2ки, под и над него 1ци, а всички останали елементи са нули).

Решение: Това също е специален клас детерминанти, които могат да се решат по следния начин: Развиваме детерминантата по първи ред:

Δn=2.(1)1+1.|2100012100012000002100012|+1.(1)2+1|1000012100012000002100012|

И двете детерминанти са от ред (n-1) - с едно по-малък от оригиналната. Първата детерминанта е просто Δn1. Нека разгледаме втората - ако я развием по първи ред ще получим точно 1.Δn2. От тук получихме рекурсивната зависимост:

Δn=2Δn1Δn2

Задачи от типа Δn=pΔn1+qΔn2 се решават по следния начин:

1. Намирате корените на уравнението x2pxq=0. Нека тези корени са α и β.

2. Ако αβ, то решението е:

Δn=c1αn+c2βn

където:

c1=Δ2βΔ1α(αβ),c2=Δ2αΔ1β(βα)

3. Ако α=β, то решението е:

Δn=((n1)c1+c2)αn

където:

c1=Δ2αΔ1α2,c2=Δ1α

Вече можем да решим задачата. Припомняме, че имаме

Δn=2Δn1Δn2

тоест p=2, q=-1. Решаваме уравнението: x2-2x+1=0. Неговите корени са α=β=1. Следователно ще търсим решението по формулата в точка 3:

Δ1=|2|=2,Δ2=|2112|=3

=>

Δn=((n1).(31.2)12+21).1n=n1+2=n+1

Детерминанта на Вандермонд: Този специален вид детерминанта има вида:

Wn(x1,...,xn)=|11111x1x2x3xn1xnx12x22x32xn12xn2x1n1x2n1x3n1xn1n1xnn1|

При такава детерминанта правим следното: умножаваме (n-1)ви ред с (-x1) и го прибавяме към n-ти, умножаваме (n-2)ри ред с (-x1) и го прибавяме към (n-1)ви, ... , умножаваме 2-ри ред с (-x1) и го прибавяме към 3-ти, умножаваме 1-ви ред с (-x1) и го прибавяме към 2-ри:

Wn(x1,...,xn)=|111110x2x1x3x1xn1x1xnx10x22x1x2x32x1x3xn12x1xn1xn2x1xn0x2n1x1x2n2x3n1x1x3n2xn1n1x1xn1n2xnn1x1xnn2|

Развиваме детерминантата по първи стълб:

Wn(x1,...,xn)=1.|x2x1x3x1x4x1xn1x1xnx1x2(x2x1)x3(x3x1)x4(x4x1)xn1(xn1x1)xn(xnx1)x22(x2x1)x32(x3x1)x42(x4x1)xn12(xn1x1)xn2(xnx1)x2n2(x2x1)x3n2(x3x1)x4n2(x4x1)xn1n2(xn1x1)xnn2(xnx1)|

сега от първи стълб изваждаме (x2-x1), от втори стълб изваждаме (x3-x1), ..., от n-1ви стълб изваждаме (xn-x1). Тоест използваме свойство 5 от началото на статията. Получаваме следното:

Wn(x1,...,xn)=(x2x1)(x3x1)...(xnx1)|11111x1x2x3xn1xnx12x22x32xn12xn2x1n2x2n2x3n2xn1n2xnn2|

Или записано по друг начин това е следната рекурентна зависимост:

Wn(x1,...,xn)=(x2x1)(x3x1)...(xnx1)Wn1(x2,...,xn)

Окончателно ще получим:

Wn=(x2x1)(x3x1)...(xnx1)(x3x2)(x4x2)...(xnx2)......(xn1xn2)(xnxn2)(xnxn1)

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*