* Индукция с база различна от 1
Публикувано на 06 януари 2010 в раздел Методика.
Математическата индукция с база различна от 1 се прилага за твърдения P(n), които са вярни за всяко n > k, но не са вярни при n <= k. На практика при тях методът за доказване е абсолютно същия както със старндартната индукция, но вместо да проверяваме базата P(1) ние проверяваме базата P(k+1). Стъпката на доказване на индукционната хипотеза остава същата.
Тези задачи обаче се срещат много по-рядко в училищните програми. Причините са ясни - тъй или иначе задачите с използване на индукция са достатъчно трудни за учениците. Затова индукция с база различна от 1 се показва само на по-талантливите ученици.
Нека разгледаме няколко примерни задачи:
Зад. 1. Да се докаже, че за всяко естествено число n>2 e вярно неравенството 2n > 2n + 1.
Зад. 2. Да се докаже, че за всяко естествено число n>3 e вярно неравенството 2n > 2n + 5.
Доказателството на индукционната хипотеза на тези задачи не е толкова тривиално, колкото при показаните в предишната статия за индукция с база 1. Затова обикновено показваме само графично решение на задачата и не даваме строго такова. Графичното решение се изразява в това да представим изразите от двете страни на неравенството като функции f(x) и g(x) и да покажем, че графиката на f(x) е винаги "отгоре" над графиката на g(x) след определена стойност x=a (и естествено именно a ще съвпадне с базата на индукцията). Ето например графиката на функциите от задача 1:
Именно в тези задачи (с неравенства) можем да накараме учениците да преоткриват индукционната хипотеза. Например:
Зад. 3. Да намери за кои цели положителни числа n е вярно неравенството 2n > n2
Тук трябва да направим именно графиките на функциите и чрез тях едновременно да открием базата и да покажем графично решението на индукционната хипотеза.
Има и задачи с рекурентна зависимост на n-тия член към повече от един предходни члена. Така получаваме двойна или по-голяма база на индукцията. Например задачата:
Зад. 4. Дадена е числовата редица an = 4.an-1 - 3.an-2. Ако a1 = 3, а a2 = 9 докажете, че за всяко n ⇒ an = 3n.
Решение: Проверка на индукционната база:
a1 = 3 = 31 - вярно
a2 = 9 = 32 - вярно
⇒базата е вярна.
Доказателство на индукционната хипотеза:
Приемаме, че твърдението е вярно за k-1 и k-2, т.е.
ak-1 = 3k-1 и ak-2 = 3k-2
Тогава знаем, че:
ak = 4.ak-1 - 3.ak-2 = 4.3k-1 - 3.3k-2 = 4.3k-1 - 3k-1 = 3k-1.(4-1) = 3.3k-1 = 3k
⇒ индукционната хипотеза е вярна.
Накрая само ще споменем за най-трудните задачи свързани с математическата индукция. Това са задачите, в които трябва да се открие индукционната хипотеза. При тях твърдението, което трябва да се докаже не е дадено в условието на задачата. Това обикновено са много трудни задачи, с които се справят само по-добрите ученици. Ето няколко примера:
Зад. 5. Намерете на колко е равна сумата 1 + 2 + 3 + ... + n
Зад. 6. Намерете на колко е равна сумата 1.2 + 2.3 + 3.4 + ... + n.(n+1)
Зад. 7. Намерете на колко е равна сумата 1/(1.2) + 1/(2.3) + 1/(3.4) + ... + 1/((n-1).n)
Задачите от примерите са взети от книгата "Методика на обучението по математика (обща част), Благоевград 2002".
Добави коментар