C, PHP, VB, .NET

Продължение от Зимната приказка в село Стубел - ден трети, част втора

Глава 11. Почерпката.

След дълъг и упорит труд е важно всичко да се почете подобаващо. Баща ми раздал по 20 лева на юнаците за добре свършената работа, но това определено не било достатъчно. Баката веднага се намръщил и споделил:

- Пешо, а ти нямаш ли още ракийка случайно? Викам да се почерпим, а?

Речено сторено. Отново бих поставил математическа задача - колко литра ракия мислите, че дружината може да изпие за една вечер? Няма да ви мъча и ще отговоря веднага - много!

Баща ми приготвил общо четири литра (напомням - на 65 градуса), но естествено нямало да бъде изпито всичко - носел го просто хей така, за всеки случай, че може да дойдат повече гости. Събрали се да пият в голямото мазе на просторната къща на Румен. Естествено тук не говорим за алкохолици от руски тип, а за хора с финес и стил. Моментално извадили една кофа пълна с боб, изпекли на скара кюфтенца и кебапчета, не забравили за салатка от домати и краставици, нарязали сиренце, кашкавал и всякакви други мезенца и дреболийки за стабилно ядене.

Навремето прекарвах един гардероб с буса на баща ми от София до Перник. Там попаднах на подобен купон, на който домакинът беше изпекъл голяма пуйка и я беше напълнил с кайма. Няма да забравя какво ми беше казал тогава:

- Филипчо, да знаеш, че ние на тази вила идваме с приятели петък вечер и си тръгваме понеделник сутрин направо за работа. Когато сме тук имаме една единствена задача - да не гладуваме!

В село Стубел е абсолютно същата картинка, но с допълнение - не само не гладуват, но и не жадуват. Изобщо когато стане дума за сядане на маса, това обикновено означава изпиване на значително количество ракия. Така от хапка на хапка, от гълток на гълток и от дума на дума може да се приключи и до първи петли.

Задачата за количеството алкохол от по-горе ми напомни и за една друга история - 50 годишнината на баща ми на същото това село. Тогава гостите изпиха толкова много алкохол, че дори заклет алкохолик няма да повярва. Тази случка обаче заслужава отделна история...

Така седнали от свечеряване, та до средата на нощта, стубленската бригада от четири човека била пресушила точно три литра ракия. Вече и алкохолът и храната били натежали и затова хората решили да се прибират, за да лягат да спят. Дискусия обаче се завързала около последния литър. Домакинът Румен решил да го прибере при него:

- Вижте момчета, аз ще я прибера тук при мен - да има и за следващия път като дойдете!

Дълбоко съмнение обзело Баката, че ракийката му може да изчезне безследно по този начин. Въпреки това с типичния си благ тон отговорил:

- Ти Румене гледай много добре да я скриеш тая ракия, че докато си по София и те няма, а съм я намерил - а съм ѝ видял сметката!

В приятелски тон се разделили и всеки поел към своята къща, за да поспят.

Глава 12. Завръщането у дома.

На следващият ден баща ми станал малко по късно от обикновено. Знаем, че от хубава ракия при чист въздух глава не боли, но все пак късното лягане си казало думата. Веднага след ставането се разшетал из къщата, прибрал където каквото има да се прибира, заключил всичко и потеглил. Взел кученцето на ръце, отишъл до колата и минал през къщата на Румен, за да го вземе. Дългият винаги е по-ранобуден от всички останали, но за сметка на това потегля най-бавно.

След дълго шетане и туткане, най-накрая били готови. Качили се на колата и отпрашили към София. Естествено избрали магистралния път през прохода Витиня, защото при тези условия било немислимо да се катери Петрохан. Преди магистралата на няколко пъти им се налагало да слагат вериги. После с не повече от 60 километра в час и само в едната почистена лента на магистралата, бавно-бавно се придвижили до столицата. За щастие всичко било благополучно, въпреки изключително тежките условия.

Така остана само споменът за истинско приключение, който дори се оказа приятен. Същият ден на вечеря баща ми надълго и нашироко ми разказа тази история, от която мен ме заболя коремът от смях. Надявам се, че съм успял да ви я разкажа достатъчно достоверно и ви е било също толкова забавно...