C, PHP, VB, .NET

Няколко дни поред чета по една-две статии от  блога на Том Марч. Има много интересни публикации свързани с електронното обучение, от които успях да почерпя ползотворни идеи. Една изключително интересна за мен статия е озаглавена 'The New WWW: Whatever, Whenever, Wherever'. Казва се, че с интернет ние получаваме каквото си поискаме, когато си поискаме и където си поискаме. Но дали това е достатъчно, за нашето развитие? В самата статия особено впечатление ми направи един параграф, който реших да преведа тук:

Една от най-силните дефиниции на обучението, която познавам идва от Мария Харис: "Обучение е създаването на ситуация в която субекти, човешки субекти,  оставят влияние върху себе си" (1991). Нито един виртуален стимул не може да направи това. Слушането на MP3 не може да се сравни със свиренето на твоя собствена музика. Гледането на DVD не е същото като да продуцираш собствен филм. Играта на компютрни игри бледнее в сравнение със създаването на твой собствен софтуер. И нека сме честни - свалянето на порнография от интернет няма никакъв шанс дори пред обикновена срамежлива целувка...

Бих могъл да добавя още много подобни примери. Например шоупрограмите по телевизията не могат да се сравнят с личната ти игра в представление. Четенето на чужди статии не може да се сравни с написването на твоя успешна такава. Преписването на изпит не носи никакви ползи в сравнение с успешното и честно преминаване на такъв. И така нататък, и така нататък...

Именно тук се сетих за едно изключително добро обобщение на всички тези сравнения, което ми беше казал баща ми още докато бях малко дете, но запомних и до днес:

Повечето хора преминават живота си като разходка през една красива градина. Малцина са тези, които успяват да посадят поне по едно цвете в нея.

Е, именно потребяването на технологиите определено ни дава възможност по-бързо, по-лесно и много повече да се наслаждаваме на цветята в градината на живота по време на нашата разходка. Това обаче в никакъв случай не посажда никакво цвете в нея!