C, PHP, VB, .NET

Засега няма да се впускам в подробности коя политическа система е по-демократична. Общият и най-важен момент във всички съществуващи е взаимният контрол между институциите. С други думи трите основни независими институции съд, президент и парламент трябва да имат равен по сила глас при взимане на важните за държавата решения.

България е "парламентарна република". Ролята на президентът при нас за съжаление е фигуративна, понеже ветото на което има право, е обезсмислено от конституцията. Единственият частичен коректив на парламента реално е конституционния съд. С други думи важни са хората в парламента и от тях зависи почти всичко. Имаме си я тази система - засега ще трябва да се съобразим с нея. За евентуална нейна промяна ще пиша по-късно. За сега трябва да се започне от някъде, а именно избирателния закон за народни представители.

Депутатите в народното събрание са 240. На всеки 4 години има избори. На тези избори българският народ има право да реши кой как си е свършил работата досега и да внесе промени ако това е нужно. Досегашния принцип на гласуване беше "пропорционален вот". На последните избори се появи един допълнителен - "мажоритарен вот", в който обаче нямаше абсолютно нищо мажоритарно. Сега накратко ще се опитам да обясня кое какво е.

Обикновеният човек си превежда "пропорционален вот" като "пускане на бюлетина за дадена партия". Това НЕ е съвсем така. Всъщност партията нарежда един дълъг списък със свои представители. Вие (би трябвало да) гласувате за конкретните хората от листата. Нали все пак очакваме в парламента да влизат хора, а не роботи и фигуранти? Ако любимата ви партия нареди списък с хора от криминалния контингент, то вие все пак бихте се замислили, нали?

От тази гледна точка "мажоритарният вот" от последните избори не е нищо по-различно, даже е по-лошо. Действително всяка партия ви представи именно допълнителна листа със само един кандидат, за който ви предложи да гласувате. Разгледайте го като много по-къса пропорционална листа. Оказва се, че пропорционалната листа е много по-мажоритарна от мажоритарния вот. Ще се обосновя с пример - представете си, че харесвате господин Иван Иванов от партия Х. Партия Х го е сложила под №3 в пропорционалния си списък. Вие не харесвате другите кандидати, но харесвате Иван Иванов. Можете да дадете гласа си за тази листа, понеже все пак той има шанс. В мажоритарната листа обаче Иван Иванов въобще не присъства, понеже там има място само за един човек!

Истината е, че демокрацията предполага това, което намекнах преди малко - да гласуваме за хора, а не за фигуранти! Поради тази причина всяка една листа направена от партия, независимо колко е дълга, не дава право на истинска демокрация. При пропорционалните листи мажоритарния елемент е спорен, защото ни принуждават освен любимеца ни Иван Иванов да изберем и още една камара хора около него, които може да не са ни симпатични. При мажоритарната листа пък шансовете ни да видим достоен кандидат, за който да си дадем гласа, още по-силно намаляват.

Нека например дадена партия е успяла да вкара 5 кандидата от листата си. Ние сме гласували за Иван Иванов от тази партия, той е под №3 и е влязъл. В действителност вие сме разделили гласа си на пет части, т.е. 80% от гласа ни е "откраднат" и преразпределен за хора от тази партия, които може би не желаем? Ако пък партията успее да вкара само двама кандидати, то Иван Иванов не е влязъл и сме дали изцяло гласа си за хора, които не желаем. Тогава къде е решението?

Решението на този проблем е ясно и го знаем от древността - то е да няма партии. Ако всеки един човек има възможност да е самостоятелен кандидат депутат и ние имаме възможност сами да си нареждаме листа от кандидати по наше усмотрение, то по този начин ще имаме и пълна демокрация. Ако например искаме републиканско управление, то ще си изберем 12те най-добри републиканци и ще ги наредим според нашето желание в една листа. Други хора ще наредят листите си по друг начин - в крайна сметка ще се получи една конюнкция от желанията на всички хора. За нещастие това е възможно само при малки общества - по мое мнение не по-голями от 100 000 души. При по-голямо население един такъв апарат става прекалено тежък и непосилен за регулиране. И в момента имаме право на независими кандидати - те обаче нямат сили да се борят с финансовия ресурс на партиите и дефакто са обречени предварително. Затова трябва да се съобразим със съществуването на партиите и да работим с тях!

Тогава какво да направим? В САЩ са измислили един компромисен вариант при своите президенстки избори (в САЩ противно на общото схващане изборите за сенатори са мажоритарни - подобни на нашите от последните избори, а изборът на президент е чрез пропорционален вот). При тях се провеждат т.нар. "предварителни избори" вътре във водещите партии. Членовете на партиите гласуват анонимно за своите любимци и накрая партията излъчва кандидата получил най-много гласове. На последните избори там например имаше тежка борба между Хилъри Клинтън и Барак Обама на предварителните избори - много по-оспорвана от реалните. Казах, че тяхната система е пропорционална, защото дефакто на същинските избори хората гласуват за делегати на партиите, а не за конкретни личности. Избраните делегати от своя страна избират президент - така той се явява нещо като нашия министър-председател, защото е избран не по време на изборите, а в последствие.

Този принцип се спазва и у нас, но в много малка степен. За съжаление партиите ни нямат много добре развита мрежа от членове, а и рядко членовете на партията имат решаваща роля в подреждането на листите. Освен това принципът на предварителни избори е добър когато ще се излъчва един единствен кандидат в листата. Когато говорим за листа от няколко кандидати, то нещата започват да се размиват и вътрешните конфронтации в партиите взимат превес.

Споменах в скобите по-горе, че изборите за сенатори в САЩ са мажоритарни. В САЩ всеки щат провежда свои вътрешни избори, с които избира свои сенатори. Накрая сенаторите от всички щати се обединяват в един парламент. Всеки един сенатор защитава политиката на своя щат.

За съжаление при нас този принцип не е приложим - САЩ е федерация и е разделена на много щати, всеки от който има относителна независимост. Ако трябваше да направим това тук, то всяка една от 28те области трябваше да излъчи свои 8 мажоритарно избрани депутати и да няма пропорционални листи въобще. Според мен не е разумно, пък и сме прекалено малки, да разделяме България на региони със свои самостоятелни избори и относителна законова независимост. Този принцип е добър за доста по-голями държави, където в различните региони има голяма разлика в културата, образованието, етноса и религията на населението. В България ние имаме чисто и просто само три такива различими региона - бедната северна България; Кърджали и Хасково; и останалата част от страната. Съвсем друго си е да имаш 50 щата, всеки от който голям колкото цялата ни държава.

Друг мой аргумент срещу изцяло мажоритарния вот е, че по този начин се размива политическата ориентация на държавата. Гласувайки изцяло мажоритарно ние дефакто не знаем каква ще бъде политиката на държавата ни - дали социалистическа, дали либерална, дали консерваторска, и т.н. Според мен е изключително важно освен личности ние да даваме и насоки - ще вкараме нашия Иван Иванов, но и ще трябва да му подскажем, че желаем да работи в посоката, в която искаме. Затова аз съм против изцяло мажоритарен вот - трябва да намерим баланс. Трябва да се гласува хем за политически програми на партиите, хем за личности, защото и двете си имат своите положителни страни. Такъв смесен модел аз ще нарека "псевдо-мажоритарен вот"

На една среща в клуба на СДС, Мартин Димитров намекна за едно доста добро решение на проблема за реалностите в България. То беше "пропорционална листа с преференции с нисък долен праг". За да го обясня обаче първо трябва да кажа какво е "преференции" и какво е "долен праг".

Преференциите в пропорционалната листа ги видяхме на изборите за Европейски парламент. Там партиите ни бяха подредили листа с кандидатите си също както на обикновения пропорционален вот, но срещу всеки кандидат имаше по една кутийка, в която можем да отбелязваме кръстче с химикалката. Отбелязвайки нашия кандидат ние заявяваме, че искаме именно него в парламента. Така ако нашият Иван Иванов е на 7мо място и няма никакъв практически шанс да бъде избран, ние все пак можем да го отбележим и по този начин ако добие достатъчно популярност - да "пререди" останалите в листата и да стане дори първи! Ако партията вкара само един човек от своята листа - той може да е именно Иван Иванов. Така независимо по чие усмотрение партията си нареди кандидатите, нашият любим кандидат все пак има шанс да влезе в парламента!

"Долен праг" също беше наличен на изборите за Европейски парламент - той беше 15% и беше доста висок. Той най-просто казано означаваше, че Иван Иванов НЯМА да пререди листата ако няма поне 15% от общите гласове за партията. С други думи ако за партията са гласували 100 000 души, то поне 15 000 от тях трябва да са отбелязали кръстче до името Иван Иванов, за да може той да пререди листата. Това на практика обезсмисли преференциите на тези избори, защото масовият български избирател нямаше ни най-малко понятие от значението им.

Е, вече се изясни какво означава "пропорционална листа с преференции с нисък долен праг". Партиите ще представят листа с кандидати, които тя смята за достойни. От тези кандидати ние имаме право да отбележим най-достойният (според нас). После при броенето на бюлетините, на базата на тези отбелязани преференции, се прави реалното подреждане на листата на кандидатите на партията. Накрая, в зависимост от това колко процента е получила тази партия, определен брой кандидати от така прередената листа влизат. Виждате, че това не са просто първите "n" кандидата, които ръководството на партията е подредила. Това вече са първите "n" кандидата, които хората лично са избрали. Ето, че вече имаме реален мажоритарен елемент в гласуването.

Предимстата от една такава система не са малко:

1. Не променя радикално текущата система, тоест е лесно приложима;
2. Амбицира кандидат-депутатите да работят активно с избирателите си (представете си в момента как ще амбицирате 12тия човек в листата си, след като той очевидно няма абсолютно никакъв шанс);
3. Внася реален псевдо-мажоритарен елемент в гласуването;
4. Реално доближава депутатите до народа - вече не само лидерите водят кампания, а всички кандидати на партията работят активно;
5. Внася конкурентен елемент вътре в партиите, т.е. до известна степен премахва догматичното спазване на принципи и спускането на партийни директиви - кандидат-депутатите вече не са безгласни фигуранти, а реални играчи на политическата сцена.

Предполагам, че могат да се намерят и още предимства. Е, разликата с обикновената пропорционална листа не е радикална. Пак ако Иван Иванов влезе заедно с още 4 човека от партията си - отново дефакто 80% от гласа ви е "разпилян". Въпреки това предимствата изброени по-горе са очевидни и много важни. Най-голямото е, че избирателят вече ще има стимул да гласува дори и да е отвратен от всички партии или да е апатичен към модела на управление, който те предлагат. Хората ще имат възможност да гласуват или както досега само за насока на политиката; или просто за конкретни личности (мажоритарен вот); или (най-добре) за двете заедно, т.е. предлагаме много повече възможности на избирателя и оставяме на неговата съвест и образование да прецени как да гласува. При всички положения избирателната активност би следвало да се повиши, а от там ще спечели демокрацията.

Обобщено ако трябваше аз да избера какъв избирателен закон искам, то щях да гласувам за:

1. Премахване на текущия "мажоритарен вот";
2. Въвеждане на "пропорционално гласуване с преференции с нисък долен праг" - предлагам прагът да бъде 4%, колкото е и за партиите;
3. Толериране и насърчаване на партиите за провеждане на вътрешни предварителни избори - нещо, което при такава система ще стане неизбежно тъй или иначе.

Въвеждането на такава система не е леко. Минималното изискване е да научим обикновения гражданин какво е "преференция" и защо е важна за тях. Истината е, че това е много тежка задача и никак не е проста за решаване.

Първосигнално никой не обича "праговете". Много хора се изказват против 4% бариера за влизане на партия в парламента въпреки, че тя има много важен за политическата стабилност смисъл. Така и тук много хора биха дали предложение "а защо не преференции въобще без долен праг". Истината е, че един разумен (повтарям се - според мен 4%) праг е важен и трябва да съществува. Представете си ако на изборите за Европейски парламент нямаше никакъв долен праг - щяха да се получат безумия от типа "от 100 000 гласували за партията 12-ти кандидат става 1-ви заради общо 100 преференциални гласа". Значи 0.1% от гласовете могат да прередят листата? Определено ще се нагледаме на напълно случайно влезли кандидати!

Именно затова един такъв закон трябва да бъде приет бързо - още в началото на сегашното  управление. Трябва да можем да разчитаме на тези 4 години пред нас, за да можем да обучим българския гражданин да гласува псевдо-мажоритарно чрез преференция. Долният праг пък трябва да съществува като разумна граница, защото рискът да се провалим в обучението на избирателите е голям и те да продължат да не обръщат никакво внимание на тази нова възможност (сиреч да продължат да гласуват само за "цветове" без да се вглеждат вътре в листата). Прагът обаче не трябва да е прекалено висок както на изборите за ЕП, защото така ще обезсмисли преференциите.

Време е да разчупим модела "гласуваме за партии". Време е да направим "гласуваме за партии и личности". Според мен представеният по-горе модел ще бъде достатъчно добра крачка напред към по-добра демокрация. Доколкото знам СДС ще предложи именно този вариант на ГЕРБ и то съвсем скоро. Аз лично го подкрепям напълно. Вие какво мислите?

Естествено има множество допълнителни детайли. Мен например ме дразни изборното номадство - депутат от Плевен на едни избори да става депутат от Кюстендил на други. Това определено е бягане от отговорност пред избирателя. Според мен когато веднъж депутат стане кандидат от даден регион, то той не трябва може да се сменя района си в рамките на 5 години. С други думи поне на още едни избори трябва да спечели доверие от региона, който си е избрал първоначално. Ако имате някакви коментари, забележки или предложения - моля споделете...