* Изкривена логика
Публикувано на 24 април 2010 в раздел Политика.
Българинът напоследък е свикнал да живее на полюси. За него всичко се дели на добро и лошо, като понякога това излиза дори от пътя на елементарната логика. Глобален пример за това е как за броени години от "лошия империализъм" стигнахме до "лошия комунизъм". Средно положение няма! И такива примери можете да намерите хиляди около нас. Следствие са на т.нар. отдел за "Агитация и Пропаганда", който навремето беше огромен. Впрочем това не е типично български модел - изповядва се от политиците столетия наред по целия свят. При нас просто нещата стигнаха до прекалено първично ниво...
В момента в България се сблъскваме със следния проблем - кадрите на агитацията и пропагандата на предишния строй "останаха на улицата" и се сляха с тълпата. Те вече нямат ясна политическа цел, за която да се борят. Учени са за едно, а около тях е съвсем друго. Това обаче са хора обучени да насаждат мнението си, те са живяли по този начин и те не могат да спрат да живеят така. Освен това са предали своят начин на мислене на своите деца и близки. И така по медии, интернет и разни седянки започнаха сами да си измислят теми и да продължават да пропагандират. Този начин на разделяне на нещата на "черни" и "бели" се смъкна от политическо на чисто битово ниво и нещата в родината ни започнаха да стават страшни.
Постепенно по този път стигнахме и до сегашната абсурдна ситуация - хората да противопоставят едно престъпление на друго. Визирам директно престъплението с осакатяването на кучето Мима и престъплението на собствениците на кучета, които хапят хора. Направо съм възмутен от поведението на средностатистическия българин, който заявява "Видяхте ли - ухапаха дете... Ха сега да ви видя как ще пишете петиции в защита на животните!". Да де, ама те двете неща нямат нищо общо помежду си, нали? Както и обратния вариант - някое куче ухапе дете и веднага се започва с "Престанете, оставете животните на мира, те не са виновни...". Е, самите животни не са... но не е редно да оставяме нещата на мира, нали?
Има един класически виц как българите нямат нужда от охрана на казана в ада, защото сами се дърпат надолу. Ето случаят с кучето Мима е класически пример колко е верен! Създаде се една крехка група - зародиш на гражданско общество. Успя да се организира и да протестира за своя кауза. Успя да прокара дори закон за инкриминиране на насилието срещу животни в парламента - нещо доста рядко срещано по нашата земя. И какво направи големият остатък от племето? Вместо да се поучи и да разбере, че така може и става, вместо и то да се организира и да прокара свои закони по същия начин, те като, че ли завидяха на успеха на "природозащитниците" и започнаха да засипват темите във форумите за насилие над животни с примери как животни хапят и убиват хора...
Това явно неразбиране, че и едното и другото са престъпления, както че и двете трябва да бъдат наказани, а не да бъдат противопоставяни, е пряк ефект от изкривяването на елементарната логика, а именно - вместо "искам да бъде наказано престъпление 'x' И престъпление 'y'", българското общество се разделя и заявява "искам да бъде наказано престъпление 'x' ИЛИ престъпление 'y'". Ако обаче зададете по отделен повод въпроса "искате ли да бъдат наказани всички престъпления", то категорично ще получите отговор "да!". Така, че никой всъщност не желае да защитава престъпността, но това се прави подсъзнателно, само и единствено с цел да се застане на някакъв полюс. Моят опит в участието в дискусии показва, че дори да бъде посочен проблема това не помага - средностатистическият човек не може да осъзнае същината на грешката в логиката си.
Объркването на елементарни логически връзки в разбиранията на хората говори за тежки проблеми във възприятието на околния свят. Отново ще изразя мнението си, че това е пряк ефект от стария апарат на агитация и пропаганда, който беше разтурен и изпуснат на различни "ниски" места в обществото. От тук нататък перспективите за българите не са много добри - мнозинството нямат елементарната възможност за правене на "трезвен" избор и не са адекватни за взимане на важни решения. Единственият изход от тази ситуация е догматично насаждане на дадена идеология, последвана от строга образователна система, която да превъзпита бъдещите поколения. Да, но това се нарича "диктатура" и ние уж досега бягахме от нея. Искрено казвам - не знам какво може да се направи в тази ситуация...
Абсолютно съм съгласна с мнението Ви по въпроса и със заключението.Но не се ли е насадило едно правило в българина - да не се подчинява на закони?Ако някой ги спазва значи е "глупак".И още нещо - защо именно този българин, който в България не спазва и не се подчинява на никакъв закон освен неговия - когато е в чужбина - не само спазва техните закони, подчинява се и даже възхвалява системата им? И пак стигам до Вашето заключение- не знам какво може да се направи?!
Здравей Бистра - отговорът на този въпрос би следвало да е сериозен и много голям труд на голям философ, а за съжаление аз съм математик :)
И все пак бих си позволил да изкажа мнение - според мен всичко се корени в това, че човек не цени това, което не е изработил сам. Идваме от система, в която всичко беше общо (държавно) и хората почти нямаха частна собственост. Това впрочем доведе до съсипването на строя - системата не успя да обучи хората на респект към общата собственост и те я съсипаха.
След промените се проведе една масова и според мен безотговорна реституция. Тя трябваше да стане постепенно и бавно така, че хората да свикнат с новите отговорности. Не стана така - хората свикнали да разсипват общата собственост успяха да разсипят и частната. Получиха нещо, което не са изработили (техните бащи и майки са се трудили за него, но самите те не). Понеже човек инстинктивно търси виновник и никога не желае да признае собствените си грешки - той обвинява директно най-прякото, а именно "лошите закони". Така той престава и да ги спазва... и колелото се завърта стремително надолу по склона...
Когато се отиде в чужбина е друго. Там нямаш нищо и никой нищо няма да ти даде даром или да ти реституира без преди това да си доказал, че можеш да го управляваш адекватно. Така там хората са принудени да работят за това, което изкарват. Така плода на техния труд се остойностява и те започват да си го пазят...
Общото ми заключение: в България преходът между системите се извърши хаотично и с липса на градивен план. Даже още по-лошо - извърши се с план за хаотично разграбване на собствеността. Преходът трябваше да премине по-плавно и по-организирано. Икономическите интереси за бързо забогатяване (не само на политиците, а на всички) обаче взеха превес и доведоха до няколко поредни тежки кризи. Последва автоматична инстинктивна реакция за самосъхранение в бедните и непросветни прослойки и те "се затвориха в собствената си къща" и се бранят от всичко чуждо. И така до днешното общество с проблемите изброени в статията...
П.С. Отделно можем да си развием тема за неадекватни закони. Те също са силен катализатор на процеса "неспазване на закони"...